Трябваше ми малко време сам.
Понякога не мога да понасям себе си. Предпочитам в такива моменти да не се налага и на други да ме понасят.
Егоистично и себично животно. Неусетно и несъзнателно, но систематично злоупотребявам с добрината на някои хора. Все още очаквам ако нещо не е наред да ми го казват в очите…
Може би все пак ми трябва още малко време…
Извинявайте. Наистина.
People say that life is the thing, but I prefer reading.
Logan Pearsall Smith
Дали говоря сериозно? Не знам.
Доста неща исках да напиша тази вечер, но идеята за бледата светлина на монитора и усещането на зацапаните клавиши под пръстите бе лесно победена от Парфюмът и малко джаз в леглото…
Бяха доста меланхолични три дни. Минаваха главно в WebTech.
В петък вечер бях намислил да постоя покойно у нас, но малко не си бях направил сметката. Бях забравил за рожденния ден на Лили в нашата стая. Купонът прекарах пред компюъра в комплект със страхотната картофена салата на Лили и с доста биричка. Даже малко работа свърших.
Снощи пропуснах именния ден на Цецо. За сметка на рожденния ден на Добрев. Отново много бира. И много ФМИ, каквото и да означава това (а се оказа, че означава повече неща отколкото си мислех…). И цяла вечер едни такива неангажиращи, но не несериозни разговори. Завърши с метъл сесийка. Легнах си в много добро настроение към 5.
Днес след УебТех-а заседнахме в Дивака, но се наложи спешно да се занеса до Свобода да взема едни документи. На връщане ме свалиха с колата в центъра и хубавото време ме изкуши. Мислех да се върна в Дивака, но някак подсъзнателно звъннах на Деница. Май точно това ми трябваше за да ме поизмъкне от меланхолията. Една много дълга, много весела и много истинска разходка в центъра.
I’m not a perfect person
There’s many things I wish I didn’t do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to knowI’ve found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you
whoever you are…
Това, което не ни убива ни прави по-силни.
Усетих го тази вечер. Лошите вести, които ме съпътстваха през целия ден и стигнаха върха си в петнадесет минутния разговор по телефона пред Кривото сякаш ми дадоха сили. Помогнаха ми да забравя за студенината на някои около мен. Помогнаха ми да видя топлината на други. Силата няма да ми донесе усмивка. Но ще ми даде вярата, че вземам правилното решение. Останалото времето ще покаже…