finetti + контролни по ООП + perfect circle + нощна лампа + неотговаряне на icq + Maggi малки тайни + x2 + книга за джунглата = не-най-най-обикновена-вечер-и-или-нощ
Category: аз
Отдавна не бях заспивал на клавиатурата. Събудих се тази сутрин с дрехите в полунеоправеното ми легло. Освен дрехите ми беше останало и едно чувство… Обичам да се събуждам по подобен начин и в подобно настроение.
Навън тихичко вали. Преди малко се прибрах след един от онези изморителни, но живи дни. Един ден, в който се затвърди едно леко, но упорито прокрадващо се усещане. Затвърди се без конкретни повод или причина. Истинското приятелство няма нищо общо с даването на нещо от себе си. Нито с получаването. Просто е по-дълбоко. Това е.
ИББ-то беше по-различно тази сряда. Поводът беше дъждът. Силният, мокър дъжд. Водата влиза под кожата. И поотмива това или пък онова. Ромът беше логично следствие.
Четвъртък вечер успях да пусна някой друг кабел из блока. То не било лошо…
Петък вечер след работа минах през Дивака за биричка и нещо за хапване с Пенчев, Жоро и Васил. За по-късно бях обещал на Васко да отида на Б.Т.Р. Никак не ме впечатлиха, както и предния път, но сега музиката в почивките беше доста добра. Малко пого не вреди. Радвам се да видя някои хора, които не съм вждал отдавна. Спеше ми се и си тръгнах рано. Вместо да заспя, обаче четох малко книжка. Съмна се докато спра.
Днес се събудих към 6(18) и ми беше криво. Да проспя един, очевидно слънчев ден, да изпусна едно-две предложения за разходки. Ужас. Успях само да се пострижа, да пия някоя бира в Бонония и да реша няколко задачи по ЧМ. За толкова време – толкова.
Categories
няма нищо по-хубаво от лошото време
Облачно е. Леко ръми.
След работа джвакам от локва на локва по графа. Надянал съм половинчата, но топла усмивка. Заменил съм тежките мисли с няколко не-толкова-невъзможни-за-сбъдване мечти.
– Вие да не би да сте свършили за днес?
– Да, няма да има повече.
– Добре :)
Последното ми изключително ведро възклицание е последвано от широката ми усмивка и обръщането и тръгването в посоката, от която съм дошъл. Моменталният и поривист смях на продавача на пица пред Трол бавно заглъхва зад гърба ми…
Няма нищо по-хубаво от лошото време.
Богомил Райнов