През деня бях на работа. После запалих една свещичка. Не вярвам в Бог – признавам си. Не обичам моите лични празници. Не ме бива да събирам и да веселя хора. Благодаря за sms-ите,обажданията и icq съобщенията. Трогнат съм.
Днес е деня на доброволеца. Малко е себично, но се чувствам добре точно на този ден.
Причината, е че за последните три дни:
- сме вързали нови три члена на студентската мрежа
- имам три bug report-а около wp
Добавих празника и в wikipedia.
Себично, но щастливо…
Най-послед легнах да гледам Bowling for Columbine. На мен лично ми направи по-голямо впечатление от Farenheit 9/11, макар последния да ме накара да се замисля доста по-сериозно.
Мур не винаги е прав, но не е лоша идея да има повечко хора като него.
Струва ми се, че съм се пристрастил към петъчната вечерна разходка. Е, този път не бях сам, но всеки сякаш ползваше атмосферата в центъра за свои нужди. Между другото центърът е „разкрасен“, има огромни охлюви тук-таме, има също и много полицаи и грозновати лампички.
Чак сега се сещам, че лазанята в Кривото не беше особено вкусна. Не е лошо понякога храната да остава на заден план…
Categories
първи декември
Две неща.
Първо. Днешният ден е може би единственият международен празник, чиято дата помня (осми март не се брои). Нека пием по бира за всички, които се борят срещу СПИН в останалото време на годината.
Второ, също и по важност:
Why 2004 was the year of the blog