Смелостта не расте по дърветата. Някои ще я намерят…
Огледалата не са само за да се оглеждаме. Е, освен стъклените…
Наистина.
Да живее рокендрола…
Високо, високо, високо, над завист и обида, над дребните сплетни…
Да те жадувам аз…
Сбогом, дано си щастлива утре далече от мен. Друга любов по-красива, знам ще те спре някой ден…
Да те жадувам аз , да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш. И аз все повече да съм виновен -това е толкова недопустимо…
О, Ромео това беше само шега…
Видеото ни представя чужди клипове безброй. В клипа на живота собствен аз съм главният герой…
Леле како…
Когато не си със мене обхваща ме тревога от всичко се стряскам защото си мисля ти идваш в моя дом…
Късен гларус над нас прелетя, бързи спомени в мрака препуснаха и подирихме пак любовта…
Ще се срещнеме с погледи скрити през рамото и ще тръгнем по своя път сами…
Заклех се…
Рокендролът беше млад…
Да ме извиняват соулфлаи, мешин хеди, жудаси, хелоуини, обаче ряпа да ядат!
Categories
глава на човеша машина
Денят беше приятен. Оправих си модула за банерите, отървахме се с Кольо от deadlock-овете, но това не е важно.
Machine Head. Слабa подгрявка, но по това време бяхме седнали и не беше неприятно, а и музиката преди основната група не е толкова силна. Много пъти казаха fuck.
Страшно беше. Невероятен Burning Red. Не изпяха Deafening Silence. Завършиха биса с кавъри на Металика и Мейдън. Адски съм доволен. Ободряващо. Донесе положителна енергия на някои.
Е, малко уморително – наложи се да откажем няколко покани за строежа и вместо това с Васко да ядем супа, бира и чеснови хлебчета в О’Шипка.
Водим живот на навиците. Почти цялото ни всекидневие е един голяям навик.
Не трябва да навикваме към приятните моменти. Просто в един момент спират да бъдат толкова приятни.
Също не трябва и да прекраваме и твърде много време с хората, с които понякога ни се иска. Просто в един момент свикваме с тяхното присъствие и магията изчезва.
Тези, които нямат навика да мислят по толкова екзистенциални въпроси (например Малкия Никола) биха казали просто:
Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.
Бие страшни дузпи!
Осми декември не ми носи празнично настроение. Миналата година беше добър повод да се повеселя с колегите. Тази година стана по-скоро задължение. Нещото, което определя какво и кога да се случи, сякаш знаеше какво мисля. Точно преди да тръгна към Витоша вдигнах ужасна температура и си останах вкъщи. Спах 12 часа. Знам, че компанията беше приятна, щеше да бъде весело, но не съжалявам, че не отидох.