Аз, света и сметачите

След live-а на Сигнал снощи се прибрах леко замислен, позанимавах се с wp докъм 5 и половина и си полафих си с малкото онлайн по това време. Към 10 бях на тест по perl. С Васко го направихме набързо и се занесохме на конференцийката на linux-bg.org. За съжаление бяхме вече изпуснали лекциите, на които исках да присъствам. За пореден път слушахме salle да говори за репликация, а после и Васил Колев за marla. Последното беше по-интересно отколкото очаквах. След мероприятието трябваше бързо да се замъкна в студград, макар че не ми се искаше много много. Свърших си работата и с Евгени се позанимавахме с мрежата. Това windows 95 е голяма гадост. Старите Compaq-ски BIOS-и също. Една мрежова карта постоянно се бори с вградената (и вероятно неработеща) такава и дори да я забраним от BIOS-а пак пречи на PCI-ската. Тъпа работа.

Накрая позарязахме мрежата за малко бира в О!Шипка и след малко отиваме да навестим Цецо следсесийно. Някои хора имат нужда от отпускащи мероприятия… :)

Сигнал успяха да ме накарат да не мисля за нищо. Свириха в Маската. Поне за малко ме откъснаха от нещото, в което живея. Инстинктите и чувствата ми се опитаха да ме върнат на няколко пъти, но мисля, че се справих с тях. Прекарах си твърде добре.

Добрата музика не е нещо особено вероятно.

Набързо за няколкото дни извън София.
Вторник минах през Кнежа. Много отдавна не бях виждал баба ми и дядо ми. Нахраниха ме твърде добре и ми дадоха много съвети за живота. Нали съм на 20… Не знам колко от тях ще последвам, но все пак съм им благодарен. Бяха простички, но ясни. Всичко може да бъде просто. Или по-скоро можеше, защото хората сякаш обичат всичко да бъде сложно.

Във влака за вкъщи ми се случи нещо хубаво. Младо семейство с две деца. На 5 и на 7. Настаниха се. Родителите извадиха букварче за по-голямата и тетрадка за по-малкия. Аз се опитвах да си чета лекциите по ДУПрил. Момчето не успяваше да напише 9. Все му излизаше огледално. И все врънкаше майка му да му покаже как точно става. Тя му показа. Момичето постоянно питаше баща си какво значи тази или онази дума в букварчето ѝ. И той и казваше. Изведнъж както си седях, станах и извадих Алиса от раницата си и попитах дали мога да почета малко на децата. Разрешиха ми. Малко повече от половин час. Родителите малко си отдъхнаха, а децата гледаха жадно, докато слушаха. Мисля, че нещо ми става. Това не е нормално, нали?

Повече от месец и половина не се бях прибирал вкъщи. Всичко беше топло. Въпреки, че точно това ми трябваше в главата ми все се въртяха неща, които не можех да изгоня. Не че исках, но нямам контрол над тях.

Вчера се разходих до Търново. За малко. Докато чаках в таксито момичето до мен се преглеждаше есето на тема: „Honesty is always the best policy“. Каква ирония…
Уж трябваше да си пусна документите за книжката, но бях забравил снимката в София, а нямаше кога да си вадя нова. Е, пих бира с Дени и Мартина. После играхме малко фризби в двора на ПМГ. От учителите, които ми трябваха в училище нямаше почти никой. Добре, че поне Тишо беше там. Досаждах му през двата последни часа информатика и си тръгнахме. Не успяхме да си направим семинарчето със състезателите, което бяхме замислили.

Вече съм в София. Утре изпита не го виждам взет.

„Sometimes I’ve believed as many as six impossible things before breakfast.“
–Lewis Carroll

Свърших първата половина. Остана само да закуся…