Излязоха номинациите за Hugo 2005. Само че тази година май късите разкази ги няма за свободно четене за разлика от предната.
Обновления:
Michael A. Burstein (един от авторите на номиниран къс разказ, а именно Decisions) споменава в блога си, че все пак разказа ще се появи за свободно четене скоро.
The Best Christmas Ever от James Patrick Kelly също може да се чете онлайн.
Ей тука има Shed Skin.
Travels with My Cats на Mike Resnick май също се намира за четене.
В петък вечер бяхме на after iq test party. Не че ми се ходеше много, но бях обещал на колегите. Все пак беше по-весело отколкото очаквах. Музиката беше доста приятна, а и повечето известни/костюмари/бла-бла се изнесоха рано и терена си беше наш. Е, и на разни блондинки-млондинки. Има шанс да отворят кръчма със свястна музика в София другата събота (единия от собствениците се изкефи на the unforgiven-а, който си поръчах по едно време). Може да отидем и да проверим. Или май прекалено далечни планове си правя :)
Има нещо много успокояващо в това да стои човек пред военния клуб с бира в ръка и да гледа минаващите хора и коли.
Вечерта продължихме в Коктейлчетата, но не се застоях много.
В събота се събудих рано. Пооправих си Gnome-а (снимка на екрана) и стана обяд. Полежах следобед и гледах Revolution OS. Бях гледал по-голямата част от него, но някак бях в настроение точно за този филм. После малко задачи у Хрис и към FANS за Tortilla Flat. Пенчев беше прав – невероятни са. Много плътен и стаблиен звук. А и репертоара им не беше никак лош. Още не съм съвсем наясно, какво точно имаха предвид под „мйетъл“ (там попадаха както Green Day, така и разни рок парчета), но този стил определено ме кефи. Като се прибрах нямахме нет. Някой трябва да се сеща да го плаща…
Днес пак се събудих рано. Не знам защо. Не успях да се наспя, за което немалка вина имаше и смяната на времето. Точно още един час ми трябваше. Нямането на нет пък помогна да не кисна пред компютъра, а да се окъпя и да си наппрява даже нещо като закуска. Shame on me :) Вече живнал, бях що-годе готов за мартенската конференция на линукс-бг. Започна с лекция за софтуерните патенти. Не беше излишно нещата да се повторят още веднъж. Даже още пъти няма да бъде излишно. Ако наистина не осъзнаем какво ни заплашава няма шанс да успеем да направим нещо в ответ. После Георги Чорбаджийски направи лека двучасова разходка из PostgreSQL. Не познавам достатъчно добре тази база (лошо, Седларов, лошо…) и ми беше доста инетересно. Нищо, че ми се схвана задника. Заслужаваше си жертвата. Накрая Богомил Шопов направи една от неговите приятни лекцийки за повечко неща. Писане на Mozilla разширения за търсене (трябва да си напиша такова за imdb), php basics, php & GUI .
Логичният завършек беше в Лучано (неее, не е сладкарница – кръчма си е – спокойно). С доста бира, пръжки и приятни разговори. Стомахът ми се препълни. Уговорихме разни неща за WebTech 2005 и времето около него. След бирата се разходихме малко из центъра (трябва да се отбележи хубавото време близките дни) и после към къщи. Свърших малко работа и най-после лягам, защото наистина умирам за сън.
A friend in need is a friend indeed.
П.П. Най-после оправих снимките от на Лина рожденния ден.
Напоследък съм отслабнал. Нищо, че снощи изядох невъобразимо количество храна в китайския. Трябва ми малко по-строг режим на хранене. Поне редовно…
Няма да съм по-дебел,
щом като не стана!
Не ще стана по-дебел…
както и не ставам!
Гледахме Мармалад снощи. Невероятно смешно, трагично и мъничко гениално.
Вечерта продължи в китайския над FENS. Бях в особено настроение. Допринесоха разговорите на околните за религия и фентъзи (доколкото разбрах). Нямах настроение да споря. Гледах в нищото и похапвах. Е, май и се усмихвах от време на време, защото беше доста весело.
Снощи като се прибрах ме чакаше изненада:
Вчера Мишо и Шефа са ни донесли нова стая, за което им дължа едно голямо благодаря (дали благодарността да не бъде изразена в прилично количество пенлива течност?).
Сега в стаята е доста по-просторно, а аз спя на първия етаж. Наредили са ни пред компютрите като аптекарски шишета, което малко не ми харесва, защото искам да съм си в ъгъла, но ще го измислим.
Сега пък може перфектно да се гледат филми от леглото. От всички легла всъщност.
Такаааа… Освободихме място. Остава само да си намерим джаги за да го запълним…
