Categories
сметачи

Windows работно място, част 1

Преди няколко месеца за няколко месеца използвах Windows като основна операционна система на работното си място. Не го бях ползвал за desktop от няколко години и ми трябваше известно време за пренастройка, както и се наложи да нагодя някои неща спрямо моя вкус. По-долу ще ви покажа как изглеждаше накрая и ще ви споделя за няколко полезни идеи и програмки, които направиха съжителството ми с Windows по-леко.

Как изглеждаше чистата ми работна площ.

Предпочитам да не е пълно с икони, за да изглежда относително успокояващо и да не се смущавам, когато прозира между отворените прозорци. Firefox сваля всички файлове там и затова понякога го ползвам за временна папка с файлове, за които няма да забравя тъй като ги виждам постоянно (а успявам да ги видя, защото няма много икони).

Чисто Windows работно място

Много desktop-и с Virtual Dimension

Виртуалните работни пространства са нещо, което определено ми липсваше. Virtual Dimension е малка програмка, която запълни точно тази дупка. На отделен виртуален desktop пускам различно по предназначение множество от програми.

В моят случай бяха четири: Work, Bu, Music, Tmp. Work говори за себе си, Bu е за глупости, които да не ме разсейват от работата (блогове, статии), Music също е самоописателно, а в Tmp отиват неща, за да не ми се пречкат (putty, в което съм пуснал едно proxy и не искам да го спра случайно). Ето картинки от Bu и Music:

Вуртуален desktop Bu Виртуален desktop Music

Обърнете внимание на малкото прозорче долу вдясно на екрана, в което са нарисувани всички пространства и иконки на програмите, които са пуснати в тях. Можете да си влачите иконите между пространствата или да си сменяте активното пространство. Не съм голям фен на цъкането и се зарадвах, че програмата ми позволяваше да си укажа бързи клавиши за смяна между пространствата. Друго удобство е, че при смяна може да показва едър надпис с името на текущото пространство.

Признавам, че не съм опитвал други програми за виртуални desktop-и, но гарантирам, че Virtual Dimension е свястна и ще върши работа. Ако пък нямате опит с много работни пространства няма да ви коства много време и памет да опитате.

Изкуствени табове с WinTabber

Не знам как се случва, но половин час след пускане на какъвто и било Windows осъмвам с десетина пуснати ssh сесии нанякъде. За целта ползвам putty и настава голяма каша. По прозорец за всяка сесия, един наляво, един надясно, alt+tab вмъква и други програми в поредицата. Другите ssh клиенти, които пробвах и поддържат многопрозоречен интерфейс или табове бяха дървени и нямаха нищо общо с putty. Изпаднал в тази заплетена ситуация се сетих за приказката за Мохамед и планината:

WinTabber + putty

WinTabber е малка, несвободна, но безплатна, програмка, чиято функция е да поема под крилото си други програми и да ги показва в своя прозорец като табове. Може да видите в горната картинка как съм натикал няколко putty-та в един WinTabber прозорец и мога лесно да се движа между тях, а пък и цялото ми прозоречно изживяване е някак по-прибрано. Красота и функционалност в едно.

Бързо стартиране и търсене с Launchy

Колко време ще ви отнеме да пуснете MS Paint (поздравления, ако ще минете през Run → mspaint)? Колко време ще ви отнеме да си пуснете произволна програма? Колко време ще ви отнеме да отворите спецификацията на последния проект, по който работите? На мен повечето от тези действия ми отнемаха поне десетина секунди и доста натискания по клавиатурата. След това открих Launchy. Страхотен инструмент за бързо стартиране на приложения и отваряне на файлове. Принципът му е много прост: започвате да пишете нещо в прозореца на Launchy и в същото време програма търси в своята база от данни за обект с подобно име. Имате пълен контрол върху списъка с обекти – програмите в старт менюто, връзките на desktop-а, файлове с определено разширение в определена от вас директория…
Launchy launching MS Paint

На картинката се вижда колко лесно се пуска Paint. Натискате магическата комбинация от клавиши, показва се прозорчето на Launhy, пишете pai, натискате Enter и сте готови. Няма да хваля повече програмата, само един съвет за финал: накарайте Launhcy да индексира директориите, от в които държите често-използваните си файлове. Така ще имате ултра-бърз достъп до важната ви информация.

Това не е всичко…

В следващия епизод – разглеждане на PDF файлове и картинки, редактиране на код, клавишни комбинации.

Categories
аз

нърди, втора част


NerdTests.com says I'm an Uber Cool Nerd God.  What are you?  Click here!

От резултатите: „28.3% of married test takers prefer the Internet over sex“.

Categories
сметачи

The Day The Routers Died…

Доста смешна и geeky песничка за IPv6.

Categories
сметачи

За бързите уеб страници

В кратката ми „кариера“ съм имал възможността да се занимавам с доста натоварени уеб страници. Прекарал съм с колегите доста безсънни нощи, оптимизирайки заявки и код, пиейки бира и настройвайки сървърни конфигурации. И всичко това за да спестим още няколко милисекунди с поредната хитрост, да ощастливим потребителите като им предоставим съдържанието малко по-бързо.

Залисани в оптимизации, хиляди програмисти и администратори по света са се загубили в 80-те процента на Парето, смятайки че ако сървъра плюе страницата 2 пъти по-бързо, на потребителя ще му се струва, че се зарежда два пъти по-бързо. А всъщност изобщо не е важно колко по-бързо идва страницата. Важно е как му се струва на потребителя. Колкото и да е иронично времето за зареждане на HTML кода е рядко повече от 20% от времето на изпълнението на цялата заявка. Другите 80 отиват в заявки и обработка на скриптове, стилове и картинки.

Корица на High Performance Web Sites

Аз съм backend програмист и не се очаква да ви кажа как да оптимизирате лошите 80%. На мен ми дайте да направя 20-те 19.978 :-) Steve Sounders, обаче се занимава точно с това. Първо попаднах на една негова презентация, след това пробвах разширението му YSlow, а накрая се сдобих и прочетох книгата му. Определено си заслужават.

Методологията за създаване на по-бързи уеб страници е представена като 14 ясни и конкретни правила, които трябва да се спазват. Също така са изследвани десетте най-посещавани американски сайта на базата на тези правила. И в книгата и в презентацията има много реални примери, които да ви помогнат в осъществяването на правилата на практика. Още примери има и на сайта на автора, където може наистина да усетите разликата между страници, които спазват някое правило и такива, които не го спазват. Всичката информация е организирана доста добре и няма да ви е трудно да се справите с процеса по „преход“ към по-бърз сайт.

Две много важно уточнения преди да захвърлите сървърната оптимизация. Дори зареждането на кода на страницата да отнема само 20%, то без него няма да се зареди нищо. Другата причина да не зарязвате backend забързването е, че колкото по-бързо сървъра си върши работата, толкова повече заявки ще може да обработи за единица време, което значи по-малко сървъри и разбира се – по-малко пари.

Откритията на Sauders и екипа му из Yahoo! не решават проблема с оптимизацията на уеб сайтове. Те просто добавят още един – този за front-end оптимизацията.

Categories
свят

мъдростта е в историята

Наскоро ми припомниха една интересна случка от училищните ми години. Не си спомням да се е случила на мен, но дори да е легенда, пак е идеален пример за непреходността на човешката мъдрост, особено тази събрана само в няколко думи.

Средно училище. Първите минути на час по история. След няколко неловки минути прекарани в ровичкане из ушите с молива си, възрастната учителка решава да изпита някого. Тефтерът и скритото под чина зарче отреждат – Мартин. Мартин мълчи сконфузено и потта проблясва под яркото ноемврийско слънце. Мартин продължава да мълчи. Изведнъж Мартин започва да говори. Смело, уверено. Знае всичко за перестройката, знае даже на коя дата е създадена ОНД. Завършва триумфално с кратък критичен очерк на следвоенната история на СССР.

Учителката му се усмихва мазно. „Мартинчо, мойто момче, със стари курви нов бардак не се прави! Двойка. Този урок го имахме за предния път.“