Categories
разказвам

коледа’04

Нямам намерение да разказвам за веселото прекарване на коледата вкъщи, за опитите ми да правя палачинки. Не им е мястото в блога. Просто два спокойни дни у нас. Кеф.

Виж – неделята беше друго нещо. В Търново беше топло. Даже хората ми изглеждаха топли и весели. Впрочем, винаго имам подобно чувство като се върна там след дълго отсъствие.

Видях се с Великов. Разказа ми и той за St. Lawrence, макар повечето интересни неща да ги бях чул вече от Данчо. После дойде и Косев и заформихме малка горнооряховска дружинка във Виенския салон.

На излизане видях Петя и Наталия. Не са се променили много. Даже ми беше весело да пообиколя съвсем за малко няколко магазина с тях… От трима бързо станахме пет с Данчо и Тео. Разходихме се до конниците (не ми станаха снимките от там – така и не успя да фокусира нормално сапунерката), видяхме там Пламито и Весо (поредните, които си нямат идея какво ще се прави на нова година, хм…). Е събрали сме се толкова хора, може ли без да седнем да пийнем и да хапнем някъде. City с готовност ни приюти и краката на високите столчета в дъното се поогънаха. Адски весело беше. Появиха се и Васко, Митака. Данчо ми изля половината бира, а Петя (нали е била сервитьорка ;) ) успя да събере останалата по масата бира… върху на Тео дънките, но всичко това не е важно. Никак даже. Почувствах се по-близък с тези хора, отколкото за петте години с тях в един клас… Не знам защо.

След пъба минах да видя Деница. Някои хора са родени да работят с хора. Има едно ново заведение – Хъмфри Богарт. Честно да си призная малко срами името му, но това ни най малко не ми попречи да не искам да си ходя, докато не стана достатъчно късно за да не ми остане почти време да спя преди влака тази сутрин. A friend in need is a friend indeed (поговорката няма логическа връзка с нищо казано досега, нито след това).

Върнах се вкъщи с поредния *таксиджия*. Този път ми беше нещо като колега. Попита ме какво работя. Попита ме също …ама на C или на C++. Не ми казвай, че няма разлика. Още един от тези, които са били готови да го подкарат.

Довечера, като се прибера от работа ще сложа и някоя и друга снимка.

Categories
разказвам

празник

Осми декември не ми носи празнично настроение. Миналата година беше добър повод да се повеселя с колегите. Тази година стана по-скоро задължение. Нещото, което определя какво и кога да се случи, сякаш знаеше какво мисля. Точно преди да тръгна към Витоша вдигнах ужасна температура и си останах вкъщи. Спах 12 часа. Знам, че компанията беше приятна, щеше да бъде весело, но не съжалявам, че не отидох.

Categories
аз разказвам

никулден

През деня бях на работа. После запалих една свещичка. Не вярвам в Бог – признавам си. Не обичам моите лични празници. Не ме бива да събирам и да веселя хора. Благодаря за sms-ите,обажданията и icq съобщенията. Трогнат съм.

Categories
разказвам свят

отборостроене

Късна есен е, започва мързеливото време и докато все още има слънце цялата фирма бяхме замъкнати на Орешака. Кодовото название на на пътешествието беше team-building-а.

Петък работихме само до обяд. Късно следобед вече бяхме там – настанени в две много прилични къщички. На терсата ми даже имаше канапе. Не пропуснах, въпреки хладното време да полежа на спокойствие. Вечеряхме в една от безбройните местни механи. Вътре имаше чамове. Беше ни забранено да говорим за работа. Един ловешки приятел на Милен и Митко – Жоро Трупа ми задаваше провокативни футболни статистически въпроси. Жоро, Кольо и Марти снимаха ужасно много. Даже Милен си носеше и камерата и очаквам да има големи фото/видео хитове с на Милена смешната шакпа-калпак. Обратният път минахме пеша и приятният хлад се отрази адски добре на нечии замаяни глави.

В оставащите до към 4-5 сутринта часове осъзнах колко по-полезно и по-приятно може да бъде да водиш разговори на екзистенциални теми с по-възрастни от теб…

В събота станах късно. Разходихме се до Троянския манастир. За пореден (имам чувстото, че не за последен) видях скривалището на Васил Левски, на Жоро Canon-чето S45 се откачи от верижката и обектива(стискам палци да се оправи).

Следобедът не беше скучен. Марти и Милена бяха измислили разни весели (според някои даже детски игрички) за да ни забавляват. Милена се смя страшно много, а тези, които участвахме си прекарахме доста добре. Подхвърляхме си сувори яйца на далечни разстояния (които разбира се понякога ни се разпльокваха в ръцете), предавахме си мокра гъба в редичка (нямаше сухи), пукахме разни балони, разхождахме някой със завързани очи из къщата и гледахме каква ще му бъде реакцията след като го оставим сам(а). Отново снимаха много.

Вече мисля, че имам поне малка представа и за това как се чувстват децата на двадесет и пет-шест-седем години :)

Паднахме на футбол.

Вечерта пекохме пържоли и кюфтета. Пихме Captain Morgan (ей на това му казвам аз ром) и случайно разбрах, докато си седях на люлката пред едната къща, че никак не съм забравил текста на Can’t Let You Go.

Build-нахме team-а.

Изтървал съм Умберто Еко. Бил е в България събота и неделя и сега малко ме е яд. Но само малко.

Categories
разказвам

лепкави бележки

Хубаво е човек да остава в добри отношения с тези, с които се е разделил по една или друга причина. Другояче казано – беше ми приятно в петък вечер да се видя с бившите колеги от смак във Firenze (много приятно място между другото, да живеят морковите с лимон и мед).

Нощта мина на рожденния ден на Сия в Дружба. Имаше страшно много хора. Беше от купоните, на които осъзнаваш, че си си прекарал страшно добре чак като свършат.

Събота сутринта се върнах в Горна с убийствено ранен влак. Спах през цялото време. Майка ми ме мъкна по магазините. Чистих червеи в махалата. Накарах солидна група хора да ползват Firefox и Thunderbird. Спах 15 часа. Четох статията за спагетите в списанието на Mtel (в последните два броя намерих полезни неща, даже и интересни). Карах колело из Горна – уф, бях ги забравил тези баири.

Неделя сутринта намерих цаката на спането в янтрата – първа класа. Видях Петко пред народното събрание и той ме покани на bgsite награждаването. След работа отидох. Както би казал някой друг (англичанин вероятно): blindingly stupid. Поне се видях с останалата част от смак, които отсъстваха в петък.

Вчера ме боля глава.

Днес не ме боля глава.