Category: аз

Аризонска мечта

След по-малко от 4 часа, през летището, а после и през Мюнхен, Денвър и Тъксън трябваше да се запътя към Оракъл, слънчева Аризона. Идеята е да прекарам почти седмица в малко ранчо, заедно с колегите, където да попрограмираме, да поснимаме (поне аз, иначе Виша няма да ми завери командировъчното), може би и да се разходим до Biosphere 2.

Сигурно сте забелязали горе едно трябваше. Поради гъстата лондонска мъгла обхванала софийското летище полетът ми за Мюнхен бе отменен. Странното беше, че разбрах лошата новина чак преди около час. А не е като да не проверявах съвестно. Вчера, днес през деня и вечерта сайта на софийското летище твърдеше, че самолета ще излети като топка под волето на Ван Бастен. Ровейки пак нещо за полетите, по някакви неведоми пътища стигнах до сайта на Lufthansа и какво да видя: полетът ми отменен. Скоро след това съобщението се появи и на сайта на летището, но все пак се почувствах малко предаден.

Докато аз не съм загубил много, сигурен съм, че няма да са толкова премерени в изказванията си тези, които ще се опитат да пътуват за Франкфурт тази сутрин. Ето какво показва сайта на софийското летище:

Полетът ще излети навреме

Авиокомпанията, която обслужва полета, Lufthansa, обаче казва друго:

Полетът е отменен

Дамата от Lufthansa, с която се свързах за да си уредя място на същия полет след 24 часа, освен че беше много любезна, без никакъв намек на скрита критика си позволи коментар относно пропуска в сайта на летището: „а, с тези оправия няма!“. Критиката беше явна, недвусмислена и официална.

Tags automattic, lufthansa, летище софия, полети

аз свят

Moleskine и аз

Тефтерченият ентусиазъм на Jd ми напомни да разкажа и за моя допир с това чудо на техниката.

Предното лято всички колеги, включително и аз, получихме по едно бранднато WordPress тефтерче на Moleskine:

Да си призная не бях чувал марката преди това и първоначално не знаех какво ме очаква. Изненада ме, обаче прекрасната тъмножълта хартия, която идеално си пасна със сивия ми тънкописец.

Когато не мога да реша даден проблем, зарязвам компютъра, скачам на леглото, събирам шарени и красиви неща около мен, хващам тефтерчето и решението идва само.

Tags moleskine

аз

Машина на времето

Докато днес неуспешно се опитвах да работя се сетих за стария ми блог: „twice seven/ два пъти по седем“ или „Спасение в моментите, когато не знам дали два пъти по седем е 12 или 22“. Вече не съществува, но намерих един стар архив свалян от Интернет машината на времето. Неусетно се върнах почти четири години назад и освен позабравените случки, най-много ме порази това, колко свободно и хубаво съм писал тогава.

Ето как виждам етапите на писането в моя живот:

училище – неприятно
училището свърши – писането било хубаво нещо!
щом е хубаво, нека да попишем малко – точно там някъде е онзи ми блог – писане само за мен (първите няколко десетки публикации имаха 0 посещения, освен моите)
оф, ама то и другите го четат – щом го четат ще се съобразяваме – ей тук е голямата грешка, точно този кратък няколкогодишен момент на умопомрачение развали всичко и сега ми харесва как пиша, ама друг път

Пишете все едно никой не ви чете. И аз няма да ви чета, за да сте спокойни и да не се притеснявате намиг.

Като част от моя план да си припомня доброто старо време ще започна да прераждам някои от старите писания, които ми харесват. Погледнете и вие дали има нещо старо при вас, което си струва.

разказвам свят

Капитализиране на съботните утрини

Post author By николай
Post date 05.01.2008
1 Comment on Капитализиране на съботните утрини

За разлика от повечето съботни утрини, които започваха с въпроса „Защо по-дяволите сме пак в София?!“, първата ми такава за 2008-а беше с по-различни очертания. Кресло в топли тонове, табуретка в същите, чаша черен чай и малка купчинка хартия. Без да броим хората.

През цялата 2007-а година бях абониран за интернет изданието на Капитал. Разбира се с идеята да го следя, да чета статиите и да им се радвам. Реалността обаче избяга в съвсем друга посока – подминавах петъчните им писма със съдържанието на утрешния брой, още имам няколкостотин непрочетени съобщения от тях в агрегатора.

За сметка на това снощи прочетох почти целия нов брой онлайн. Промяната на статуквото беше продиктувана от съвсем характерната човешка черта да си правим гадно един на друг, само дето аз направих гадно само на мен си. Днес излизаше първият в историята брой на Капитал, за който аз съм абониран. На хартия.

Фен съм на Капитал от 5-6 години, когато баща ми го носеше всяка седмица от службата си. Събирах си тогавашните Light-ове, в които успях да проследя последните дни на добрия Богдан Русев и да се откажа от урбанистичния такъв. Някъде там за първи път забелязах статиите на Еленко Еленков и въпреки, че не ми направиха силно впечатление споменът беше достатъчен за да се сетя кой е и да съм един от първите, които забелязаха, че си е направил блог. Сигурно и други конкретни спомени са ми останали от онези дни, но не са те важните.

И досега Капитал е един от редките ми, но пък ценни катализатори на артистично настроение, замечтаност и лека меланхолия. Основната причина, която след сериозни мозъчни напъни успях да съчиня е, че там става дума главно за умни или за красиви неща. За преосъществен ценител на умното и неосъществен ценител на красивото няма по-хубавa комбинация от тези двете.

аз

Закъсняла покана

Аз съвсем забравих да напиша тук, че Боги ме прилъга да говоря някакви неща на третия BarCamp, след малко повече от час (14:00) в хотел „Сити“. Ако сте наблизо и събитието не е в противоречие с мързеливия ви съботен обяд, елате.

Допълнение: ето и презентацията, да ви предупредя – доста минималистична е.