Много странни два дена бяха.
В понеделник свърших малко работа по центъра, почетох следобяд и стана време за едно спешно събрание за мрежата. Е, за разлика от предишното – това не свърши в О!Шипка. Някакъв тип си сменя IP-то на твърде често и поради сериозната липса на managed switch-ове целият сегмент отива по дяволите. Особено, ако си сложи IP-то на един от vpn сървърите. За радост колегите мрежори са го идентифицирали някак и даже се оказа в моя блок. Не го беше правил нарочно. Това разбира се не го извинява, но се надявам просто да не се повтаря. Ще има по-сериозни разговори тогава :) (уф, как не ме бива за тези „по-сериозни
“ разгвори…). След събранието минах да видя един младежки купон на осмия етаж. Как не ми понасят такива мероприятия… Доста бързо си слязох в стаята. Много отдавна я няма вече тръпката. Преди лягане почетох малко от „Малкия принц
“ на Деница. Обичам да чета на някого. Спомням си как веднъж с Филип пътувахме за София и му четох от една книжка на Дъглас Адамс (която той още не ми е върнал!) за Дърк Джентли. Трудно може да се замени усещането от изсъхналото гърло и правещия се на заспал слушател. Или правещият се на слушащ слушател.
Времето около обяд във вторник мина в картофена крем супа в О!Шипка, малко чужда маруля и неприятни ФМИ истории. Още не знам дали съм го взел онзи изпит… После Мишака се върна, което поне малко помогна да почета по ДМ. Доказахме Дейкстра и стана време да ходя на театър. За Експериментална зона: бял квадрат на бяло поле ще пиша някой друг път. Засега стига това, че беше леко разтърсващо и даващо немалко теми за размисъл, и не чак толкова стряскащо. Късната вечер мина в един необходим разговор, след който се чувствам по-спокоен и облекчен. Опознах още малко себе си. Имам още много да опознавам. Разбрах колко често говоря наизуст и през това време си въобразявам, че това чувствам. Дано не е било за нечия чужда сметка. Зарадвах се, че успявам да приема някои неща каквито са. И даже да им се усмихвам… Май точно заради това ще си остана дете повече отколкото трябва. И е спорно дали искам да се променя. Но ще видим…
Спах дълго и спокойно и не помня какво сънувах. На сутринта ми се изсипаха една камара хора на главата защото от снощи smeagol е бил помолен да не пуска хора с несъответстващи на MAC-а им IP адрес. И тези, които си бяха сменяли мрежовата карта или си бяха играли с конфигурацията нямаха интернет… Имаше и още един-два мрежорски проблема, но тях ги оставих за по-късно. През деня уж четох доста.
Сега слушам музика. Чисто нов плейлист. Един стар албум на Король и шуть, малко Nightwish от Сашо, Americana на The Offspring, The Tarantino Collection, Figure Number Five на Soilwork, Brave New World на Iron Maiden и Burn In Hell на Dimmu. И малко водка със сок от грейпфрут за приспиване…
4 replies on “departure plan”
Дано ?! Дано ?! Дано ?!
Защо ли не ме изненадва, че не си наясно нито за поръчаното, нито за платеното!
Радвам се, че се чувстваш добре след 3 пъти нарушените обещания! Спи.. и да сънуваш ангелчета… Докато можеш!
Ти си поръча нещо, което аз не успях да платя. Накрая може би голяма част от сметката плати ти.
А щом не те изненадва, можеше да го предвидиш и да си спестиш някои неща. На мен също.
Не сънувам ангелчета. Отдавна не мога!
Ъъъ, аз само да вметна ненатрапващо се, че книгата стои на средния рафт от дясната страна на библиотеката ми в Търново, освен ако не са я преместили. Може да ти я донеса, като си дойда, а може и ти да си я вземеш, ако бързаш. Ама защо така ми го почерни това още? Виновен съм, признавам си.
Почернянето си беше за мен, защото аз трябва да отида до вас да си я взема. Или ако пък ти вдигнеш от Манхайма да ми я върнеш пак няма да ти се разсърдя :)