Аз, света и сметачите от Николай Бачийски

Повечето статии със съвети за интервюта покриват различни ситуации, отварят ви задни вратички към начина на мислене на работодателите, умножават шанса ви за наемане стотици пъти. Обясняват как да се пазарите. Дават стотици готови отговори на стотиците стандартни въпроси. Отдавна спрях да ги чета, защото им липсва едно – здрав разум.

При липсата на по-добри се наложи да си запиша моите съвети за мен си, за да не ги забравя. Добре, че са само два.

0. Бъдете себе си

Звучи като най-логичното нещо на света. И е. Въпреки това всички са позитивни, дори да са най-големите песимисти на света. По-организирани. Винаги са част от отбора. Всички са много спокойни (често с помощта на светата троица).

Ако от отсрещната страна стоят умни хора, ще разберат кога лъжете. Ако не са умни, вероятно не искате да работите за тях. Дори все пак да ги заблудите, ще разберат какви сте скоро след като са ви наели. Освен ако не са идиоти. Тогава съвсем не искате да работите за тях.

Ако много искате нещо в характера или качествата ви да е по-различно, променете го. Не замазвайте положението.

1. Задавайте въпроси

Ако нямате какво да питате бъдещия си работодател не заслужавате да работите там. Или си мислите, че знаете всичко за тях, или ви е страх да питате. Или най-лошото – не ви интересува какво ще ви отговорят.

Ходят ли всички заедно на обяд? Колко души напускат на година? Защо? Подробности от процеса на работа (за програмисти – тестът на Joel, например). Колко често се работи извънредно? Каква е йерархията? Колко свобода има всеки, преди шефът да започне да се меси в дребните детайли? Има ли маса за тенис? Защо, по дяволите, искам да работя за вас?

И така от разпит става разговор. Ако всичко мине добре, ще се чувствате, че сте били на бира с приятели.

С останалите 997 съвета си купете Порше 997 и се усмихнете:

Ако по някаква странна причина WordPress ви е интересен и сте свободни в четвъртък вечер може да дойдете на срещата на WordPress ентусиастите. Независимо дали сте потребител, разработчик или нещо друго, поканени сте. Ето какво бихте могли да правите, ако дойдете:

• Може да си вземете WordPress-ки лепенки, а ако се усмихнете – значка.
• Ще има с кого да си говорите за това какви разширения ползвате, без да ви прекъсват да не ги занимавате с блокове.
• Ако сте програмист ще срещнете сродни души.
• Ако сте представител на, хм, бизнеса, ще се запознаете с усмихнати потребители и разработчици.

Време и място

Четвъртък, 18-и февруари, след 19 часа в Кривото на ул. Будапеща №8 (карта).

Събитие във Facebook

Долният етаж, на дългите маси. Консумацията е за ваша сметка.

Няколко неща, които не ползвам. Всички са в София. Всички са без пари. Даже към всяко върви и чаша чай с бисквити.

1. Logitech X-540 подарени

   

   Имат още малко гаранция, работят си добре. Не ги искам вече, защото имам нормални стерео колони и усилвател.

2. Pinnacle SoundBridge HomeMusic подарено
   

   Пуска безжично музика от iTunes или Firefly (бившия mt-daapd) сървър. Много удобно животинче, но вече не ми трябва заради съвсем друга мултикитикимедийна система.

3. PhotoTrackr Lite подарен
   

   Приятен GPS tracker. С една AA батерия. Капачката на батерията му е малко счупена, но батерията не изпада. Не го искам вече, защото ми подариха по-хубав.

4. Бюро за компютър подарено
   

   По-светло е от това на картинката и няма колелца. Иначе е здраво. Не го искам вече, защото имам по-голямо.

Ако искате някое от нещата или имате въпроси, пишете коментар. Който първи си поиска, първи получава.

Ново: след няколко часа и 53 коментара стига толкова. Ще се свържа с първите обадили се за съответните подаръци.

В последните месеци се срещнах с няколко души над 70 години, които успяваха да мислят учудващо добре. Живееха в настоящето, а не тъгуваха по изминалите дни (защото само тях разбират, например). Стана ми интересно как са го постигнали и направих проучване.

Резултатите са подобни на проучване на зависимостта между здравето и храненето. Най-дълголетните хора се хранят често, но по малко.

Хората, запазили най-дълго разсъдъка си, са мислили много често. Но по малко.