Аз, света и сметачите

Сега да извадя от стека на деня това-онова.

Припомних си една незабравима вечер. Даваха доста оразян запис на бгрок концерта по телевизията.
Започнах да чета що-годе сериозно по ДМ. Взех от Мишака конспекта и прочетох доста неща.
Пак ме занимаваха с мрежата. Или по-скоро аз занимавах за мрежата разни приятни колежки. Е, имаше и страшни разговори с едри и навъсени колеги, но те не са интересни.
Преядохме в китайския на Славянска беседа с Евгени, Делян и Ива. Много рядко се чувствам приятно в компанията на човек, който се смее така – почти истерично.
Половината ден мина както и предишния във ФМИ. Този път чакахме да си защитаваме проекта по Мрежова Сигурност. Формално Maniax нямаше нужда да ни взема точки защото това, което искаше го нямаше в условието. Е, иначе си беше напълно прав човека. Честно казано проектът си беше малко отбий номер (много мразя така, но се случва, нали?) – скалъпен за две-три вечери писане по съвсем малко. Обещавам най-тържествено, че ще оправя каквото трябва и ще го кача някъде.

Стекът не е съвсем празен, но за моите глупост и опит за нахълтване където не трябва, точно когато ми беше дадено да разбера, че не е подходящия момент – друг път….

Снощи заспах рано. Помогна ми дългия горещ душ. Даже за малко се унесох в банята и се хързулнах, но съм добре – само малко при седене наболява. Легнах си уж да почета, но в един момент се усетих, че съм задрямал и си оставих книгата до леглото. Забравих обаче да се хоризонтирам и по думите на Евгени съм го направил чак няколко часа по-късно.

Събудих се както всеки ден напоследък – десет минути преди да ми звънне телефона. Усетих, че се усмихвам. Написах предната писаница и се отправих към ФМИ. Цяял ден първокурсниците (какво имат всички против да им казвам малките?) имаха практикум и трябваше да ги изпитваме. Уж. Всичко се проточваше мноого, но бяхме в една стая аз, Евгени и Сашо и поне мъничко си се полигавихме, а Евгени си беше и доста страшен. И неумолим. Между другото си казах няколко добри думи с баща ми и с Деница и времето мина бързо. От 8 и половина до 5 и половина.

Наредихме се на опашката в Зимния за кънки. За съжаление точно пред нас излезе едрата жена от касат и се провикна: Няма смисъл да чакате. Останаха само 36-и, 41-ви и 46-и номер кънки . Със Сашо, Лили и Евгени се наложи да ходим у нас да пием бира. По-скоро две май. Сега има шанс да се замъкнем да слушаме Сигнал. В Маската.

Днес бях в доста добро настроение. Сложните за измисляне мисли от снощи бяха отлежали и отново се зарадвах на мен си, че успявам да не си слагам из сърцето неща, на които не им е мястото там. Е, не винаги успявам, разбира се….

Снощи май имаше тест по мрежова. Разни забързани, леко ядосани и леко весели хора ми се усмихваха напът за нанякъде, което ме постопли.

С Евгени си направихме набързо теста и се прибрахме у нас за да черпи. Първа заплата беше взел човека – какво да го правим… Виното, сиренето и сушеницата допринесоха за доброто настроение. Между другото май и доста снимки се направиха, но още не съм посмял да ги разгледам. Бяхме само тримата но си прекарахме весело и малко по-различно и свободно от обикновените вечери в стаята.

Резултатът от цялата работа беше, че тази сутрин отидох сам на последното упражнение с младите надежди на ФМИ. Говорихме си защо рекурсията е нещо ново и супер яко. Поне понякога… В автобуса си бях намислил какво да им кажа като за последно, но когато дойде време го забравих. Затова се ограничих само до: „Успех на изпитите. И без паника“. Беше ми приятно да работя с тях и ми стана малко тъжно, че свърши. Дано и те да са ме запомнили с добро… Не че няма да се видим утре, а може би и следващия семестър, но аз да си кажа :)