Categories
аз

незабравено

Снощи откривата лекция по Мрежова Сигурност свърши бързо и слязох до центъра. Отнесох набързо каквото имах да нося. Беше към 8 и малко. По същото време, по което правех онези мои петъчни разходки. Опитах се да повторя изживяването. Влязох в книжарницата. Купих си две книжки в една – номер 24 и номер 25. Нямах си копие в София. А ми трябваше. Дали все пак не ми трябва нещо малко и глупаво? Не. Но идеята за него ми трябва. Отново както преди ядох в Тропс къща. Отново както преди… Само че този път светлините на града не ми даваха успокоението след уморителния ден. Липсваше ми свободата. Липсваха ми двата часа, в които не мислех почти за нищо, но дори за мен си изглеждах замислен. За съжаление снощи ги замених с два часа размисли и спомени. Спомних си за една специална петъчна разходка. Доста мълчалива, въпреки че не бях сам. И много истинска…

Сега осъзнах нещо, което сякаш винаги съм знаел. Думите рядко помагат. Ако нещо не може да се постигне без думи то рядко, много рядко може да се постигне с думи. Разговори. Или преговори. Е понякога забравям какво съм осъзнал и какво съм знаел…

Categories
аз

онзи

Най-после един човек бе наистина искрен с мен. Не го очаквавах. Заболя ме. Но трябваше.

Ролите малко се разменят. Защото онзи Николай си отиде. Онзи, който беше искрен до болка. Който се появи изневиделица. Особено за мен. Който искаше. Да – искаше. Който искаше нещо невероятно просто и с невероятна лекота успяваше да го прави невероятно сложно. Който беше готов да даде двойно повече отколкото искаше. Който не знаеше, обаче какво и как точно да даде. Който не успя да покаже на какво е готов. Който не позволи на разума нито за миг да се му се противопостави. Който изведнъж спря да бъде остроумен и весел. Който се задушаваше в мислите си. Който задушаваше и другите. Който се направи на шут, въпреки че си бях обещал никога да не правя това. Който изобщо не можеше да чете между редовете. Който почти разруши едно невероятно ценно за мен приятелство. Той бе онзи, чиято искреност го караше да си противоречи и да си нарушава обещанията. Който бе истински. Но лош без да има и една лоша мисъл. Който все пак успя да бъде искрен и когато пожелаваше късмет. Който се надявам да не се върне. Който беше резултат на една празнота. Който причини две по-големи такива. За съжаление само едната у мен. Който все пак ще ме навестява всяка вечер… Защото бе част от мен. Той не оправдава нищо. Той не оправдава мен.

Имам да кажа още много неща. Които не се отнасят само до него. А и до нея. Но вероятно няма. Дължа малко мълчание.

Categories
сметачи

магрегаторска история

RSS е голяма работа. Спор няма.

Всичко започна с една .NET джунджурия, на която даже не и помня името. Само помня, че беше много красива и си имаше много сериозен недостатък заради който я зарязах. И него не помня.

Следващата стъпка. Напред мисля. RSS плъгин за огнената лисица. Изскачаше вляво, когато ѝ кажех. Нагласях си на колко време да ги проверява за новости. Пусках си го с кеф сутрин още преди да съм се събудил. Бях си нагласил собствени стилове. Всичко беше прекрасно, но… Винаги има едно поне мъничко но. Често ходех тук и там. Било то вкъщи (в Горна де). Било то у някой приятел (не можех да изтрая да се прибера за да си проверя feed-вете, разбира се).

Стъпка 3. Bloglines. On-line агрегатор. Много лесно добавяне на нови източници. Подреждане в категории. Много приятнa javascript навигация из категориите. Бърз. Всичко беше прекрасно повече от година, но… Тук НО-то стана доста голямо напоследък. До скоро всеки източник се проверяваше на около час. Или на два. Съдя от една страна по посещенията на робота им из моето блогче и от друга по Updated полето, което си има всеки източник при показване. Не се съмнявам, че източниците са се увеличили главоломно последните месеци. Не се съмнявам, че сървърите нямат физическата и психическата възможност да посещават страниците вече толкова често, ама все пак виждам неща от рода на:
Updated Sat, Feb 19 2005 1:30 PM
Updated Fri, Feb 18 2005 1:45 PM
Updated Wed, Jan 26 2005 4:47 AM
…
Сега е Tue, Feb 22 2005 19:14 PM
За четири дни при мен роботът е идвал два пъти.
Разбирам разработчиците. Безплатна услуга и нямам ни най-малкото намерение да им се сърдя. Но Bloglines върви към неизполваемост!

Днес се опитах да пробвам feedster. Агрегатори, които работят само с iso-8859-1 да не е посмял никой да ми препоръчва.

Уеб агрегаторът отива при уеб галерията. Приложенията, за които важи великата мисъл на Марк Твен:

Когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Имам идеи и за двете. Даже за галерията имам малко повече от идеи. Само малко време да изпадне от някъде. И още съвсееем мъничко желание.

Categories
разказвам сметачи

хора, линукси…

Борех се за пореден път с един флаш player под freebsd-то. Отдавна трябваше вече да съм си тръгнал. Не ми се ходеше много много вкъщи. София ме спаси като каза, че ще ходи на първата лекция от linux курса в ТУ. Оказа се, че интересът е бил твърде голям и я заварих в коридора с Георги Гунински. Винаги ми е приятно да си говоря с нея за уеб. И за php. Е и понякога за разни странични неща :) Не че някога съм имал особени предразсъдъци относно жените програмисти – все пак Мария ме е била по състезания още като ученик. На излизане имаше страшно много познати. С Ваньо трябва да вземем да пием бира скоро, че не сме се виждали от бая време. Появи се и Лина даже. В Сърцата нямаше места (бяхме дестина май) и се наложи да седнем в нещо кръчмоподобно около ТУ. Йовко и Шопов и още няколко човека си тръгнаха рано. На мен малко ми се спеше и не знам как удържах докъм 12. Впрочем заради на Бобсън и Стоян странните приказки вероятно…

Categories
аз

утре

Утре (или по-скоро днес) всичко малко или много ще си бъде по старому. Свърши сесията. Връщам се на работа. Малко ми липсваше да си призная ;). Започва и новия семестър. Пак ще трябва да лавирам между малкото време за лекции. Пак ще трябва да жертвам посещенията на някои предмети. Пак ще влея малко рутина в напоследък разбърканата си програма. Мисля, че точно това ми е нужно поне за малко. Нужно ми е да има какво да запълва времето и мислите ми. Знам, че рутината е често пагубна. Знам, че съвсем скоро ще я проклинам като селянин градушка. Знам, но сега искам нея поне за малко. Нямам навика да желая нещо за кратко. Остава ми да се надявам, че няма да се пристрастя от една доза…