Categories
слушам

балканфен

Обичам понякога да ям сам в Дон Домат. Е този път нямах късмета. Поне не и сам. След три бири и пица се занесох във Fans да слушам Балканджи. Музиката беше невероятна. Компанията също. Даже беше и весело. Пенчев и Друмев искаха да ме елиминират като свидетел на нещо, което просто бях изтелепаствал. Доста от времето предългите и страшно развяващи се коси на Лина, едно непознато момиче и маниакс прекараха около лицето и устата ми, но май това беше част от тръпката :)

Балканджи могат да свирят. Могат и да пеят. И най-важното – искат да пеят. Искат да свирят. Даже сякаш повече отколкото ние искахме да слушаме. В най-добрия смисъл на този израз. Не знаете с каква неохота казаха: Това беше от нас за тази вечер. Изсвириха още една песен. След нея сами си отговориха на въпроса Искате ли още?. И още една песен. И после май забравиха да питат. Трябва да си купя дисковете. Всичко беше почти идеално. Като изключим, че бях от една страна мъртво уморен (малко сън-работа-училище-работа-пак училище-бира-%&#&%&№) и от друга от главата не ми излизаше глупостта на един добър приятел. Май си пропиля един голям шанс. И то пред очите ми. И аз изобщо не се усетих, че натам отиват нещата. Дано да знае какво прави. Май не бях добра компания тази вечер. Никак даже, но настроението на някои от останалите е компенсирало, надявам се. Все пак ще си легна много, много доволен.

Categories
аз

make my day

Мъничко от празнотата напоследък се запълни тази сутрин.
Запълни се по два най-необичайни за мен начина.
Със старата добра презентация, която съм чел десетки пъти и която за малко днес да изтрия, заедно с останалия спам.
С малко чуждо щастие :)

Днес ще бъде хубав ден. Предчувствам го. Cold outside. Warm inside. Наистина.

Categories
гледам

Сибир: Yes

Сибирският бръснар

Глуапави коментари. Без думи. Без усмивка. Без дъх. С усмивка.

Невероятно.

Categories
разказвам слушам

in concerto

Сън: дълъг и неспокоен. Събуждане: 7:17. Поща, други източници на новини. Даже закуска. 9:30 – засилване към Червената къща за Локализация! Локализация!. Няколко незагубени часа. 14:00 – към Халбите за по бира. До вечерта – дупка, за която няма какво да се разказва.

19:30 – зала България: Cinema in Concerto
Музика. Истинска. Не бих си позлволил да слушам нещо подобно вкъщи. Кристален звук. Внушително. Усещането бе невероятно. Даже на няколко пъти се улових, че ако си затворя очите не виждам гарантираните ми напоследък сенки и образи. Оркестърът, Марко Теца, солистката на цигулка и невероятната певица успяха да ме накарат поне за миг наистина да не мисля за нищо. Успяха да ми върнат малко от времето за мечти. Такова каквото го имах преди месец.

Categories
сметачи

пример

Уф, че ден. Цял ден се мъчихме хем с балансирането на сървърите (впрочем аз никак не се мъчих – само давах глупави идеи, добре де – имаше и някоя и друга не чак толкова глупава) и с тестването на примерния IQ тест. Flash е копеле. Копеле. Копеле. Накрая все пак пробата тръгна и тестът е вече на линия. Който иска може да се пробва. Резултатите няма да се пазят така че спокойно. Няма да разбера колко по-умни са всички от мен :)

Сега е време за малко почивка, защото утре и вдругиден се очертават дълги и тежки…

Между другото блоговете станаха 200.