Categories
аз

няма нищо по-хубаво от лошото време

Облачно е. Леко ръми.
След работа джвакам от локва на локва по графа. Надянал съм половинчата, но топла усмивка. Заменил съм тежките мисли с няколко не-толкова-невъзможни-за-сбъдване мечти.

– Вие да не би да сте свършили за днес?
– Да, няма да има повече.
– Добре :)

Последното ми изключително ведро възклицание е последвано от широката ми усмивка и обръщането и тръгването в посоката, от която съм дошъл. Моменталният и поривист смях на продавача на пица пред Трол бавно заглъхва зад гърба ми…

Няма нищо по-хубаво от лошото време.
Богомил Райнов

Categories
аз

из дневниците на един незнам-си-какво

Няма златна среда.
Рядко си правя равносметки. Поне рядко са осезаеми. За мен обощенията не са някакво действие, а един процес. Почти неумиращ. Разбира се вкараването на големи блокове спомени и мисли в ред е неизбежно. А понякога е и необходимо.

Не. Това няма да бъде тази голяма равносметка. Нищо не ми пречи да си помечтая за ден-два в планината, сам – с малко хубава музика, за да я направя [голямата равносметка]. И още няколко дни по същите места с приятни хора около мен за да се убедя, че е имало смисъл да я правя.

Искам само да си кажа някои неща. Разпокъсани. Неясни, може би. Неподредени и хаотични.

Станал съм немалко самокритичен напоследък. В общия случай с право. Нещо ми се изплъзва. И не е дребно или маловажно. Никак.

Въпреки, че навярно е извън моя контрол все пак си се чудя. Дали пък не е време да порастна?

Ще се опитам да обещавам само неща, за които не само съм готов да дам всичко от себе си да изпълня, а такива, които ще изпълня.

Мамка му. Не мога да се сърдя на хората.

Твърде рядко успявам да кажа нещо приятно в труден за някой друг момент.

Няма да си изреждам недостатъците, защото трябва и да спя. Струва ми се, че на въпроса отговорът е не, въпреки раните, които е причинило това на мен, а и на доста други хора около мен.

Categories
разказвам

седмица

Пак осъмнах без бележки за една седмица.
На ИББ в Сряда не се застояхме много. Главно пообсъдихме една хубава идея. Много хубава идея. Трябва малко да се стегна и да помогам с каквото мога. А, и малко поточно видео…
Четвъртък вечер бяхме на Черно Фередже с Хрис, Пенчев, Curly и Бобсън. Лигавиха се доста, не свириха качествено, но не съжалявам, че отидох. Напротив.
На следващата сутрин не успях да отлепя от леглото. Бях с 38° температура и си стоях у нас. Беше ми криво. Добре, че вечерта мина Хрис да порешаваме задачи и се посмяхме с нея и Евгени. Май и някоя и друга задача решихме.
Съботата и неделята трябваше да се работи стабилно. Не успях, все пак да пропусна Фантасмагории в Театъра на Армията събота вечер. Беше смешно. За радост – не само. Актьорите бяха великолепни, а и се позамислих за това, онова… А колко храна се изяде вечерта в китайския над Fans… Нямах сили обаче за Tortilla Flat след това. Просто се прибрах и заспах.
По някакво чудо успях да спя повече от 10 часа неделя срещу понеделник. Това не ми пречеше обаче да се чувствам като парцал. Вечерта беше много странна. Животното тръгна без проблеми. В един момент се бях полуизлегнал на стола си, вгледан в нищото, нечуващ цялата суматоха и телевизори около мен и слушах няколко от песните, които знаех, че не трябваше да слушам. Вярно – меланхолията я чуствам твърде близка до себе си, но… Преди да успя да ѝ и се отдам напълно ме откраднаха да ходим в студиото на Нова за смс игричката. Запознах се със Зара – най-обикновено момиче. Стана ми много смешно как някои хора лижеха задниците на the big boss. То си е за тях :)
Днес беше по-спокойно. Практикумът ми във ФМИ беше весел. Обичам когато има любознателни хора наоколо. Дори да не успявам да им отговоря на всички въпроси. Вечерта някои субекти вързаха огромна тенекия (е, не се сърдя…), но все пак биричката с Жоро, Велин и sve беше весела. После се появи и Мъро. Perl общността май наистина трябва да се посъбере. Ще.

Categories
аз слушам

да факин мюзик

Не бях слушал музика у нас с месеци.
През това време, обаче, слушах много музика.
» Балканджи. Четири пъти. Малко патриотизъм. Много чувство. Малко болка и носталгия. На живо.
» Tortilla Flat. Малко мйетъл? Не съм срещал натурален течен шоколад. Те приличат точно на него. Сладки, но не сладникави. Плътни (държа течния шоколад в хладилник). При определено настроение може би малко горчиви.
» Един петък. 2, може би 3 часа. Влязох в едно такси. Звучеше November Rain. Шофьорът усили звука. Може би докрай. Изтръпвах при всеки акорд.
» Друга нощ. Почти бях пред блока. Пред мен вървеше едно момиче. Пееше Without You. Не знам в какво състояние съм бил тогава, но ми се стори, че се справяше доста по-добре от Mariah Carey. Пееше силно. Тръгна към посолствата. Не свих веднага зад ъгъла. Постоях и я послушах още малко.
» Закъснявах за пракикума ми във ФМИ. Отново такси. One, Fear Of The Dark и I’ll Do Anything For Love. На касетка. Не ми се слизаше.
» Половината Brave New World след Черно Фередже. После Enter Sadman и Sad But True. Uriah Heep в таксито.

Днес боледувах у нас и слушах музика.

Музиката понякога ми действа. По-често тъжна, макар и весела. Но истинска.

Categories
сметачи

защото

The goals of the FreeBSD Project are to provide software that may be used for any purpose and without strings attached. Many of us have a significant investment in the code (and project) and would certainly not mind a little financial compensation now and then, but we are definitely not prepared to insist on it. We believe that our first and foremost „mission“ is to provide code to any and all comers, and for whatever purpose, so that the code gets the widest possible use and provides the widest possible benefit. This is, I believe, one of the most fundamental goals of Free Software and one that we enthusiastically support.

That code in our source tree which falls under the GNU General Public License (GPL) or Library General Public License (LGPL) comes with slightly more strings attached, though at least on the side of enforced access rather than the usual opposite. Due to the additional complexities that can evolve in the commercial use of GPL software we do, however, prefer software submitted under the more relaxed BSD copyright when it is a reasonable option to do so.

от About the FreeBSD project.