Аз, света и сметачите

някой ден от седмицата, 26-и май
Прекарах половин ден из ПМГ.
Пак не успях да си подам документите в КАТ. Нищо – другия път.
После взех Дени да пием бира и да ходим на бала на ПМГ. От „Улицата“ гледката е хубава.
Трудно ми е да си представя, че минаха две години вече. Не успях да се отърва от натрапчивото чувство на носталгия. Дори по време на гадния, но весел предизборен концерт на Конниците по-късно след това…

Въпреки, че часовникът ми спря, а на телефонът ми му свърши батерията се прибрах рано.

Вторник. 24-и май..
Както и миналата година на празника бях в ПМГ. Впрочем главно заради това изобщо се прибрах в Горна. Дори след всички катаклизми в това училище там някак си се чувствам като у дома си. Знам, че вече не е същото. И аз не съм същия, но местата, на които съм бил и мога и искам да се връщам понякога, не са много. Не искам да загубя и това.

Церемонията не беше по-различна от обикновено. Frienemy си имат наследници. Пяха „Under the Bridge“. Е, и „Клетва“, разбира се. Хубав випуск са ’05. Както и повечето останали :) За съжаление от тях ще познавам все по-малко и по-малко.

Пълен с положителни емоции след това реших да се разходя из града. Сам. Времето беше страхотно, улиците гъмжаха от усмихнати хора и особено от красиви млади търновки. Освен, че допринесоха за доброто ми настроение довяха и доста приятни спомени…

Разхождах се с часове. Четох в парка. Срещах стари познати. Ядох от най-вкусния крем-сладолед на земята (да, точно – от чичкото пред съвета). Даже и снимах малко.

Вкъщи ме чакаха ягоди с портокалов сок, легло и хубава книга.

Малко неща ми липсваха този ден. По-скоро хора…

… ей така тия дни много ми се пише. И аз не знам за какво. Ще започна с разни прозаични неща, пък къде ще стигна – не знам.