За два дни получих три коледни картички и подарък.
Аз не подарих за Коледа нищо, на никого от тези хора. Нито им изпратих картички.
Обаче си мислих за тях по Коледа.
Наистина.
Съжалявам и благодаря.
Наистина.
Author: николай
Categories
европа и близката безкрайност
Не гледам много често филми. Особено напоследък. Главно защото нямам време, а и желанието не дрънка особено осезаемо в джобовете ми. Особено напоследък. След повечето филми, които гледам остава леко сбръчканото усещане в стомаха, като след слаба оценка в малките класове. Накратко казано съжалявам, че съм ги гледал. За радост малко по малко започвам да добивам опит. Опит как да си намирам изключения.
Три вечери – две изключение (половин + цяло + половин).
вторник – втората половина на Mulholland Drive. Линч. Трябва да го гледам още два-три пъти.
сряда – първата, втората и третата половини на Lola rennt. Много ми напомни на Живот x 3. Не само като замисъл – като усещане даже. Топеното сирене се топеше в устата ми. И аз искам някои моменти да ги преживея поне малко повече от веднъж. Глупаво желание, нали?
четвъртък – първата половина на Amores perros. Той пък малко на нищо не ми напомни. Обикновено не ми правят впечатление чуждите нещастия във филмите. Е този обаче успя да достави чувството не безпомощност до моя дом, до моята врата. С куриер. Успях да го отпратя, макар да беше от онзи досадните. Нали ги знаете?
Последните два филма са немски и испански.
Честита Нова Година!
Пожелайте си нещо. Повярвайте си, че го искате. Аз пък вярвам, че го можете.
И си го сбъднете…
П.П. Разказите за дните по времето на downtime-а на debian-а ще се повявят след няколко дни. Сега съм в най-лошия момент на интернет абстиненцията и не искам да прекалявам.
Сутрин. Пия си изстискания още вкъщи сок от портокали и лимон. Ям сандвича, който проспах във влака. Чета си feed-четата. И изведнъж…
Не обичам да ме лъжат, но го преживявам. Обикновено. Понякога, обаче много трудно преживявам някой докато лъже мен, да лъже себе си двойно повече. И то да лъже себе си в очите. Пуснах си последователно Creep, Always и Истина. Отидох на работа…
Докато слушах се сетих за няколко реда от нещото, което прочетох снощи във видеотеката:
Тази вечер аз ще крася себе си – неориентиран и лутащ се, гледащ предимно навътре.
…
И една развалена латерна ще тананика мелодия, меланхолично навяваща себе си, както го може само вятърът.
Благодаря.
Нямам намерение да разказвам за веселото прекарване на коледата вкъщи, за опитите ми да правя палачинки. Не им е мястото в блога. Просто два спокойни дни у нас. Кеф.
Виж – неделята беше друго нещо. В Търново беше топло. Даже хората ми изглеждаха топли и весели. Впрочем, винаго имам подобно чувство като се върна там след дълго отсъствие.
Видях се с Великов. Разказа ми и той за St. Lawrence, макар повечето интересни неща да ги бях чул вече от Данчо. После дойде и Косев и заформихме малка горнооряховска дружинка във Виенския салон.
На излизане видях Петя и Наталия. Не са се променили много. Даже ми беше весело да пообиколя съвсем за малко няколко магазина с тях… От трима бързо станахме пет с Данчо и Тео. Разходихме се до конниците (не ми станаха снимките от там – така и не успя да фокусира нормално сапунерката), видяхме там Пламито и Весо (поредните, които си нямат идея какво ще се прави на нова година, хм…). Е събрали сме се толкова хора, може ли без да седнем да пийнем и да хапнем някъде. City с готовност ни приюти и краката на високите столчета в дъното се поогънаха. Адски весело беше. Появиха се и Васко, Митака. Данчо ми изля половината бира, а Петя (нали е била сервитьорка ;) ) успя да събере останалата по масата бира… върху на Тео дънките, но всичко това не е важно. Никак даже. Почувствах се по-близък с тези хора, отколкото за петте години с тях в един клас… Не знам защо.
След пъба минах да видя Деница. Някои хора са родени да работят с хора. Има едно ново заведение – Хъмфри Богарт. Честно да си призная малко срами името му, но това ни най малко не ми попречи да не искам да си ходя, докато не стана достатъчно късно за да не ми остане почти време да спя преди влака тази сутрин. A friend in need is a friend indeed (поговорката няма логическа връзка с нищо казано досега, нито след това).
Върнах се вкъщи с поредния *таксиджия*. Този път ми беше нещо като колега. Попита ме какво работя. Попита ме също …ама на C или на C++. Не ми казвай, че няма разлика. Още един от тези, които са били готови да го подкарат.
Довечера, като се прибера от работа ще сложа и някоя и друга снимка.