Categories
гледам слушам чета

Моите книги, музика, филми

Не съм откривател на интересни книги. Имам приятели, които обаче са. Или по-вероятно те имат приятели, които са. Или още по-вероятно, имат приятели, които имат приятели…

Дори да открия нещо, рядко натрапвам вкуса си под формата на предложения. Главно поради чист мързел. Трябва да си спомня какво съм гледал, чел или слушал напоследък, да мисля дали е подходящо за съответния човек. Публичното споделяне ми е още по-трудно – отнема ми часове да синтезирам мнението си до приемливия обем от няколко изречения. За Дзифт и Светът е голям… се насилих, заради леко насилен патриотизъм.

Вместо да се тормозя с писане или мислене, просто ще ви пратя към три външни услуги, които ползвам за проследяване на събитията.

Музика

http://nikolay.bg/music води към профила ми в last.fm. Там може да видите последните слушани песни, любими (loved) и седемдесет и седем килограма статистика.

http://nikolay.bg/music/feed води към хранилка с любими песни, подредедени, обратно-хронологично, по време на влюбване.

Книги

http://nikolay.bg/books води към профила ми в Goodreads. Там може да видите кои книги чета и минимална и почти случайна извадка от тези, които съм чел. Ако се регистрирате, въвеждайте информация за българските издания на книгите. Моля!

http://nikolay.bg/books/feed пък води към хранилка с обновяванията на тема книги. Оценки, започнати, завършени.

Филми

http://nikolay.bg/movies води към списъка с оценени филми в IMDb. Системата за оценяване ми е манджа с грозде, така че не се вглеждайте в числата толкова. Заглавията, за сметка на това си заслужават, тъй като не гледам много филми.

http://nikolay.bg/movies/feed, напълно неочаквано, води към хранилка с горните филми.

Накрая

Навън е джунгла. Това е жалък опит за търсене на пътечка в нея.

Categories
гледам

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Светът е голям

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Още един български филм, който изглежда добре.

Заслужава си да се гледа дори само заради чаровния български на Мики Манойлович и Карло Любек. И то върху тандем.

Ако имате нужда, зарежда ви с оптимизъм и решителност. Ако не – просто си тръгвате усмихнати.

Допълнение: задължителен за табладжиите.

Categories
гледам

Старицата от Калкута

Старицата от Калкута в Театър 199 – прекрасен, черен и смислен черен черен хумор. Като в Дзифт, отново режисьор е Явор Гърдев и отново със Захари Бахаров.

Categories
гледам

Дзифт

Дзифт. Най-после български филм, който изглежда добре.

Заслужава си да се гледа дори само заради сцената, в която Ада пее. Виж снимката.

Твърде умен и твърде черен филм. Но това се очакваше.

Categories
гледам

Небеса

Ето още малко от машината на времето. Долното ревю на Небеса съм писал преди почти 4 години, на 21 юни 2004г.:

Отдавна не бях гледал пукнат филм. Небеса започна обещаващо, пък и филмите с подобни голи пиано мотиви рядко са за изпускане. Погледах. Не съм плакал на филм от 6 годишен – краят на Питър Пан ме съкруши. Онази вечер също не плаках, но идеята ми изглеждаше по-добра от всякога.

След края майка ми, която само хвърляше по някой заблуден поглед към телевизора (освен когато бащата попита Филипа: „А, ти обичаш ли го?“ – тогава майка ми надигна глава, загледа се и подсказа на Бланшет: „Си“. Филипа повтори същото двайсетина секунди по-късно), ме попита: „И какво разбра от този филм?“. Аз не отговорих нищо.

Просто се надявам ако един ден случайно попадна в ситуация подобна на тази на бащата на Филипо да постъпя като него. Надявам се и ако случайно един ден попадна в ситуация подобна на тази на Филипо да постъпя като него.

В крайна сметка разбрах, че на небето няма място за всички. Някои все пак полетяха…

Ако Небеса ви е допаднал, не пропускайте L’ Enfer.