Categories
разказвам

бялата черна дъска

Някои хора не правят пакости. Глупости правят, свят да ти се завие, но простотии малко.
Сещам се за петима такива, които точно след бала си решиха да променят статуквото. Беше весело :)

Categories
разказвам свят

пак късно

Малко закъснявам за ИББ, а трябва да се видя с разни хора там, така че – набързо.

Първо, но не по важност: имам си две нови заглавни картинки за товато. Едно жизнерадостно парче от кооперация и един банален морски изгрев. На момчето и на мандарино-шоколадения натюрморт съм им дал кратка почивка.

Второ. Липсата на слухове за смъртта на списъка ми с блогове е силно преувеличена. Предсмъртната бележка си я пише там. Ако сте я прочели знаете, че нищо не е отишло на вятъра – три пъти ура за Валери и новото животно.

Categories
разказвам

далеч

За два-три дни бях далеч. От София. От хората. Даже от приятелите. От работата. От ежедневието. От недоспиването. Почти и от проблемите. Даже и от раницата в по-голяма част oт времето. Почти не съм снимал. В морето има нещо. Не само риби.

Categories
разказвам свят

„детска“ люлка

На люлките човек може да научи много неща за живота, като такъв. И за себе си. И за света. Е, могат и да му се случат далеч по-прозаични неща.

Днес съвсем за мъничко отскочих дотам в двучасовата дупка между работата и планираното събрание на мрежата:

– Извинявайте, не мислите ли, че сте малко голям за тази люлка?
– Вие така ли мислите?
– От половин час ви гледам. Мисля си, че е направена само за деца — вижте как се клати.
– Тя се клати дори да се люлеят малки деца на нея. Не ми е за първи път. Издържала е и по-тежки от мен.
– И все пак не ви ли е срам? Такъв голям мъж, да се люлеете на детските люлки?
– Честно казано — не!
– В такъв случай това говори много лошо за вас.
– Щом така смятате…
– Хм…
– Приятен ден!

Понякога обичам да отговарям на въпроса с въпрос.

Categories
разказвам

лилии

Днес с Дени правихме нещо като опити да решаваме задачи в Борисовата градина. Някои от лилиите бяха цъфнали. Даже поснимахе.

Вечерта – Tortilla Flatt във Fans. Почти целият танцувалник беше съставен от познати. Радостно-щастливо ми беше. Елен носи немалка вина.

Музиката е музика, сънят си е сън. Накратко – музиката си е музика. Музикалните оргазми са хбаво нещо.

След Fans – малко билярд с Катя и Пенчев и сега жалки опити за сън преди…