Category: разказвам

Вкъщи нямам интернет. А обичам да пиша нощем. Рядко ми се ходи в клуб. Не вярвам скоро да пиша много. Е, кратките неща не мога да си/ви ги спестя.

• Музиката много ми действа напоследък. И не само напоследък. Пък и май не само на мен.
• в определени граници студът е състояние на духа. До преди ден-два упорито се разхождах с пролетно яке. И не ми беше студено. Топлината не идва от шубодебелината. Мдам, позна откъде идва.
• Тичам, че трябва да кажа на някой и друг човек едно-две хубави неща.

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги оставаш сам.

1. Средите във Маската са хубави. Честно казано Балканджи предпочитам да слушам във Фенс, но музиката преди, между и след тях ми действа-действа. Тази сряда успях да си тръгна рано.
2. Истинските хора заслужават да им се случват истински неща и в моментите около тяхното случване щастието, изписано на лицата им ме кара да се усмихвам широко и да ми става топло и хубаво. Благодаря!
3. Дартсът е успокояващо, увлекателно, занимателно и великолепно занимание. Очаквайте скоро още бибип-бибип по темата.
4. Никак, ама никак не обичам да ме търсят за глупости в 2 и много през нощта и то точно когато започва Fear of the Dark из Маската. Ама аз съм лупав, че отговарям.
5. OpenFest Търново. Малко хора имаше, но беше весело. Запознах се с весели хора, даже поради липса на други желаещи си говорихме „За софтуера и свободата“ (впрочем, никъде не пише, че презентацията на Йовко, от която си откраднах за моята (оправадание: писах я вечерта преди втория ден и дори малкото ми въображение пиеше бира със сламка…) е свободна, но ако се наложи ще се видим в съда ;) ).
6. Хай сега малко по-дълга историйка. В понеделник малко преди обяд се връщах от КАТ в Търново, подскачах си, радвах се на чистите улици, събраните листа, разпилените листа и слънцето наоколо когато мярнах една сладкарница Неделя. Качих се на втория етаж, опънах си краката на стола и си продължих да се радвам на блестящото в очите ми, пак онова слънце. 28 градуса беше при мен. Пускащият музиката бе избрал три от първите пет песни на пребиваването ми там да са „Сбогом“ на „Сигнал“. Въпреки, че не съм добър психолог и/или утепшител може би трябваше да се опитам да си поговоря с този човек. Продължиха с още българска музика и после радио „Едно“. Аз се печах по OpenFest-ка тениска, четях си книжка и си сърбах разтопилите се шейк и шоколад на сахера. Лекичко ми беше. Още повече ми олекна след посещението на чистичката им тоалетна (буквално ми доолекна) и след веселите шегички с готината сервитьорка (преносно ми по доолекна). И както ми беше олекнало успях да обиколя магазините за 40 минути и да си накупя каквито дрехи ми трябваха. Рекорд. Личен. Хвърлих майка ми в тъч. Обикновено тази операция ми отнема от седмица през няколко месеца до година. 40 минути. Въх! Животът е хубав понякога, нали?
7. Всички тези глупави писания достигнаха до вас благодарение на Душ 2.0. Няма кой друг да размекне така вашият мозък, да подтисне мисловните процеси и най-важното и най-хубавото – да ви накара да смятате кирта под ноктите си за оптическа измама породена от матрицата заобикаляща извъндушния свят (тоз извън душа за неразбралите от първия път като мен).

Онази вечер беше много топло. Ходихме на концерт на „Балканджи“. Беше много, много хубав, макар да чух твърде малко от него. После играхме фризби в парка. Да, знам, че понякога убивам духа на играта, ама ми се тичка.

Не се люлях. Седях горе на пързалката и ми беше топло. Не съм се люлял от средата на август. Предпоследният път, когато опитах, с Лина един чичко полицай учтиво ни изгони от уредите за люлеене. Седмица след това ми беше последния път.

Играх си с опадалите листа, докато чаках фризбито да стигне до .мен По-приятно беше отколкото да не си играя с тях. Да ме извиняват Bayer, Guibas и Sedgewick, ама не са прави:

Every leaf (NIL) is black.

Онези в понеделник вечер бяха в неописуемо топли пастелни цветове.

hbngy – това беше низът оставен снощи върху конзолата от отпусналата се върху клавиатурата ми глава.