Category: аз

аз

и още един месец…

Хъм, мина месец от последното ми писане тук. Не, не съм започнал списването на месечно издание :)
Просто така се получи…

В последно време имах дълга сесия, нямах интернет, ходихме на FOSDEM, напуснах работа, реших да съм сериозен този семестър във ФМИ, главата ми е пълна с какви ли не идеи… Не съм напълно наясно какво ще става нататък, но ако трябва да перефразирам (почти цитирам) Пейо: ще се опитам да се радвам на хубавите и да посрещам твърдо лошите неща, защото те всички са си за нас и никой не може (нито трябва) да ни ги отнема, а по време на всичко това, съм сигурен, че ще е много много забавно…

посвещавам

месец

Странен месец. Започна на 2-ри със Срещу стената.

Всъщност невероятно хубав месец. Не знам накъде върви света, но напоследък все по-често се намират разни птички, хора (и приятели даже ;) ), които ми напомнят недвусмислено, че животът е хубав!

гледам

стена

Вчера Дени ме води на кино.

Срещу стената

Трудно ми е да кажа каквото и да било за филма. Обикновено в такива случаи ползвам цитати. За „Срещу стената“ не съм в състояние. Там ценното бяха погледите. Гледайте го!

Понеделник (2-ри януари), 20:45, Euro Cinema. програмата.
~~Ще се видим там.~~
Благодаря ви, че бяхте там!

посвещавам

поглед

Погледът ми надалеч достига
Искаш ли да дойдеш с мен до там

Преди време си правих глуповат нещо-като-социален ескперимент. Разхождах се по улиците на София и се опитвах да гледам хората в очите. Повечето, не повече от секунда след като осъзнаеха какво се случва, извръщаха поглед и бягаха от моя. С един от неповечето още сме приятели.

Предпочитам поглед пред думи. Причините са си мои. Трудно чета между редовете. Лесно поставям разни бонбони и пирони межу редовете. Често ми казват, че ме разбират. Срам ме е да ги помоля да ми обяснят какво разбират. Често не разбират. Аз също.

Подбни неща ми се случиха днес… Случвали са ми се много пъти преди това.

Погледът трудно лъже.

разказвам

насоки

Вкъщи нямам интернет. А обичам да пиша нощем. Рядко ми се ходи в клуб. Не вярвам скоро да пиша много. Е, кратките неща не мога да си/ви ги спестя.

Музиката много ми действа напоследък. И не само напоследък. Пък и май не само на мен.
в определени граници студът е състояние на духа. До преди ден-два упорито се разхождах с пролетно яке. И не ми беше студено. Топлината не идва от шубодебелината. Мдам, позна откъде идва.
Тичам, че трябва да кажа на някой и друг човек едно-две хубави неща.

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги оставаш сам.