Най-послед легнах да гледам Bowling for Columbine. На мен лично ми направи по-голямо впечатление от Farenheit 9/11, макар последния да ме накара да се замисля доста по-сериозно.
Мур не винаги е прав, но не е лоша идея да има повечко хора като него.
Category: аз
Струва ми се, че съм се пристрастил към петъчната вечерна разходка. Е, този път не бях сам, но всеки сякаш ползваше атмосферата в центъра за свои нужди. Между другото центърът е „разкрасен“, има огромни охлюви тук-таме, има също и много полицаи и грозновати лампички.
Чак сега се сещам, че лазанята в Кривото не беше особено вкусна. Не е лошо понякога храната да остава на заден план…
Другояче казано – денят на лъжата. Излъгах няколко човека(главно мен), че:
- ще отида на бгрок концерта (работа)
- до десет-петндадесет минути ще съм в студентски град (центъра)
- няма да пропусна третия seattle night в Маската (внезапнa лиспа на желание)
Късна есен е, започва мързеливото време и докато все още има слънце цялата фирма бяхме замъкнати на Орешака. Кодовото название на на пътешествието беше team-building-а.
Петък работихме само до обяд. Късно следобед вече бяхме там – настанени в две много прилични къщички. На терсата ми даже имаше канапе. Не пропуснах, въпреки хладното време да полежа на спокойствие. Вечеряхме в една от безбройните местни механи. Вътре имаше чамове. Беше ни забранено да говорим за работа. Един ловешки приятел на Милен и Митко – Жоро Трупа ми задаваше провокативни футболни статистически въпроси. Жоро, Кольо и Марти снимаха ужасно много. Даже Милен си носеше и камерата и очаквам да има големи фото/видео хитове с на Милена смешната шакпа-калпак. Обратният път минахме пеша и приятният хлад се отрази адски добре на нечии замаяни глави.
В оставащите до към 4-5 сутринта часове осъзнах колко по-полезно и по-приятно може да бъде да водиш разговори на екзистенциални теми с по-възрастни от теб…
В събота станах късно. Разходихме се до Троянския манастир. За пореден (имам чувстото, че не за последен) видях скривалището на Васил Левски, на Жоро Canon-чето S45 се откачи от верижката и обектива(стискам палци да се оправи).
Следобедът не беше скучен. Марти и Милена бяха измислили разни весели (според някои даже детски игрички) за да ни забавляват. Милена се смя страшно много, а тези, които участвахме си прекарахме доста добре. Подхвърляхме си сувори яйца на далечни разстояния (които разбира се понякога ни се разпльокваха в ръцете), предавахме си мокра гъба в редичка (нямаше сухи), пукахме разни балони, разхождахме някой със завързани очи из къщата и гледахме каква ще му бъде реакцията след като го оставим сам(а). Отново снимаха много.
Вече мисля, че имам поне малка представа и за това как се чувстват децата на двадесет и пет-шест-седем години :)
Паднахме на футбол.
Вечерта пекохме пържоли и кюфтета. Пихме Captain Morgan (ей на това му казвам аз ром) и случайно разбрах, докато си седях на люлката пред едната къща, че никак не съм забравил текста на Can’t Let You Go.
Build-нахме team-а.
Изтървал съм Умберто Еко. Бил е в България събота и неделя и сега малко ме е яд. Но само малко.
малко назад или много назад във времето: