Categories
аз

незнам

Сутрин. Пия си изстискания още вкъщи сок от портокали и лимон. Ям сандвича, който проспах във влака. Чета си feed-четата. И изведнъж…

Не обичам да ме лъжат, но го преживявам. Обикновено. Понякога, обаче много трудно преживявам някой докато лъже мен, да лъже себе си двойно повече. И то да лъже себе си в очите. Пуснах си последователно Creep, Always и Истина. Отидох на работа…

Докато слушах се сетих за няколко реда от нещото, което прочетох снощи във видеотеката:

Тази вечер аз ще крася себе си – неориентиран и лутащ се, гледащ предимно навътре.

И една развалена латерна ще тананика мелодия, меланхолично навяваща себе си, както го може само вятърът.

Благодаря.

Categories
разказвам

коледа’04

Нямам намерение да разказвам за веселото прекарване на коледата вкъщи, за опитите ми да правя палачинки. Не им е мястото в блога. Просто два спокойни дни у нас. Кеф.

Виж – неделята беше друго нещо. В Търново беше топло. Даже хората ми изглеждаха топли и весели. Впрочем, винаго имам подобно чувство като се върна там след дълго отсъствие.

Видях се с Великов. Разказа ми и той за St. Lawrence, макар повечето интересни неща да ги бях чул вече от Данчо. После дойде и Косев и заформихме малка горнооряховска дружинка във Виенския салон.

На излизане видях Петя и Наталия. Не са се променили много. Даже ми беше весело да пообиколя съвсем за малко няколко магазина с тях… От трима бързо станахме пет с Данчо и Тео. Разходихме се до конниците (не ми станаха снимките от там – така и не успя да фокусира нормално сапунерката), видяхме там Пламито и Весо (поредните, които си нямат идея какво ще се прави на нова година, хм…). Е събрали сме се толкова хора, може ли без да седнем да пийнем и да хапнем някъде. City с готовност ни приюти и краката на високите столчета в дъното се поогънаха. Адски весело беше. Появиха се и Васко, Митака. Данчо ми изля половината бира, а Петя (нали е била сервитьорка ;) ) успя да събере останалата по масата бира… върху на Тео дънките, но всичко това не е важно. Никак даже. Почувствах се по-близък с тези хора, отколкото за петте години с тях в един клас… Не знам защо.

След пъба минах да видя Деница. Някои хора са родени да работят с хора. Има едно ново заведение – Хъмфри Богарт. Честно да си призная малко срами името му, но това ни най малко не ми попречи да не искам да си ходя, докато не стана достатъчно късно за да не ми остане почти време да спя преди влака тази сутрин. A friend in need is a friend indeed (поговорката няма логическа връзка с нищо казано досега, нито след това).

Върнах се вкъщи с поредния *таксиджия*. Този път ми беше нещо като колега. Попита ме какво работя. Попита ме също …ама на C или на C++. Не ми казвай, че няма разлика. Още един от тези, които са били готови да го подкарат.

Довечера, като се прибера от работа ще сложа и някоя и друга снимка.

Categories
аз слушам

две уши

Днес слушах музика. Изкопах си дискмена. Носих го на лекции. Слушах на работа. По улиците също. Даже си пеех тихичко.

No matter what they say, I don’t care,
I whistle any way everywhere

My friends’ say that I’m crazy, I’m just fine,
My neighbors stair at me, never mind,


Не, не си пеех тази песен. А може би трябваше?

Categories
аз

наистина

Песен за теб, песен за мен.

Смелостта не расте по дърветата. Някои ще я намерят…
Огледалата не са само за да се оглеждаме. Е, освен стъклените…

Наистина.

Categories
аз слушам

аз сам си избрах тази съдба…

Да живее рокендрола…
Високо, високо, високо, над завист и обида, над дребните сплетни…
Да те жадувам аз…
Сбогом, дано си щастлива утре далече от мен. Друга любов по-красива, знам ще те спре някой ден…
Да те жадувам аз , да те жадувам, а ти все повече да се отдалечаваш. И аз все повече да съм виновен -това е толкова недопустимо…
О, Ромео това беше само шега…

Видеото ни представя чужди клипове безброй. В клипа на живота собствен аз съм главният герой…

Леле како…
Когато не си със мене обхваща ме тревога от всичко се стряскам защото си мисля ти идваш в моя дом…
Късен гларус над нас прелетя, бързи спомени в мрака препуснаха и подирихме пак любовта…
Ще се срещнеме с погледи скрити през рамото и ще тръгнем по своя път сами…
Заклех се…
Рокендролът беше млад…

Да ме извиняват соулфлаи, мешин хеди, жудаси, хелоуини, обаче ряпа да ядат!