Category: аз

защото

I’ll be there for you!
When the rain starts to pour
I’ll be there for you!
Like I’ve been there before
I’ll be there for you
‘Cause…

Да – нарочно оставих последното многоточие.
Осъзнах колко много неща по горната схема правя напоследък.
Осъзнах как давам, давам без да очаквам нищо да се върне в отговор. А то наистина не се връща. И аз пак си продължавам. Докато не се намери някой по-искрен човек да ми каже, че трябва да спра. Още не се е намерил…

Разбирам студенината на хората, когато се опитваш да им пробуташ нещо свое, не винаги качествено, но пък твое. Разбирам ги, наистина. И все пак те рядко намират сили и смелост да ти кажат, че това, което им даваш не е точно това, което искат. Преди седмица-две едно момиче, когато за н-ти път кабела ѝ не потръгна просто ми каза, че съм некадърен и няма да ѝ свърша работа и че чака от два месеца. Знаех, че не е вярно, но ѝ се усмихнах и още същата вечер всичко беше готово. Не ме интересува дали си е променила мнението. Аз съм доволен! И няма да спра…

аз свят

dnd

Post author By николай
Post date 21.01.2005
No Comments on dnd

За ден-два списъкът с блогове набъбна с 30-40. Четох много днес докато ги намирах. Има много стихове в тях. Повечето хора звучат искрено. Има и блогове без стихове. В много от тях бяха написани неща с очевидната идея, че никой друг, навярно никога няма да прочете. Искаше ми се да кажа много неща на тези хора, но се въздържах. Струва ми се, че този техен малък свят не трябва да бъде обезпокояван. Не обичам да безпокоя някой, който не иска да бъде закачан. Особено ако си личи от погледа му, който не виждам…

разказвам

рекурсия

Снощи май имаше тест по мрежова. Разни забързани, леко ядосани и леко весели хора ми се усмихваха напът за нанякъде, което ме постопли.

С Евгени си направихме набързо теста и се прибрахме у нас за да черпи. Първа заплата беше взел човека – какво да го правим… Виното, сиренето и сушеницата допринесоха за доброто настроение. Между другото май и доста снимки се направиха, но още не съм посмял да ги разгледам. Бяхме само тримата но си прекарахме весело и малко по-различно и свободно от обикновените вечери в стаята.

Резултатът от цялата работа беше, че тази сутрин отидох сам на последното упражнение с младите надежди на ФМИ. Говорихме си защо рекурсията е нещо ново и супер яко. Поне понякога… В автобуса си бях намислил какво да им кажа като за последно, но когато дойде време го забравих. Затова се ограничих само до: „Успех на изпитите. И без паника“. Беше ми приятно да работя с тях и ми стана малко тъжно, че свърши. Дано и те да са ме запомнили с добро… Не че няма да се видим утре, а може би и следващия семестър, но аз да си кажа :)

аз

това-онова

Времето си върви.
Последните два-три дни минаха в писане на ранни лекции, много контролни по СДП, писане по нощите проект perl/netsec (даже и нещо подобно на документация…), не особено приятна работа по audit на писан от други сайт, досадно модериране на книгата за гости на сайта на ПМГ, една чиста и красива мечешка история, неочаквана среща на г-н Варзоновцев и г-ца Милева на тротоара, пропуснат after BB купон в Порно и отпускаща и много приятна бира с Хрис и Сашо, след която най-после се наспах. Даже като се прибрах вечерта не седнах на компютъра. Дори за секунда.

Между другото – една топла усмивка ми ускори пулса повече от една къса пола. Макар и двете да бяха красиви. Това хубаво ли е? Моля никой да не отговаря на последния въпрос.

аз свят

два

Когато до синичката картинка за директория в Bloglines на име blogs се мъдри число, това означава, че има нечие, непрочетено от мен писание.

Чета доста блогове, но има два. Два, в които се надявам да има нещо ново винаги когато си погледна браузъра. Два, които никога не чета по диагоналната система. Два, на които никога не бих се опитвал да подражавам. Два блога, от които рядко научавам практични новости. Два, в които когато чета текстовете усещам далечна близост с авторите. Два искрени блога. Два истински блога. Впрочем няма смисъл да говоря повече за тях. Хрис и Йовко. Няма да казвам накрая прочетете малко и се убедете сами. Не вярвам да усетите същото като мен. Не ми е това целта. Просто исках да се опитам да кажа на себе си аз какво усещам. А и може би да благодаря на тези двама души, макар и не много успешно…