Малко се стреснах тази сутрин като прочетох отново написаното снощи. Не обичам да си нарушавам обещанията, а бях обещал на трима нито тях да занимавам с глупости, нито себе си. Е, май не се получи, за което се извинявам.
Тази сутрин се събудих пак с топка в стомаха, но придърпах едната Малка книжка за… и всичко се оправи набързо. Колебаех се дали да взема тази за живота или тази за мечтите. Избрах втората.
Слязох на земята. Поне за малко зарязах спонтанността и дадох малък шанс на прагматичността. Дали съм бил прав ще видим…
Моят рационален период обаче не започна много добре. Почуствах се мъничко нужен, но непотърсен. Знам че не знам дали е било така…
Човек каквото прави за себе си го прави. И друг не е способен да му стори същото. Никога. Е, аз каквото мога ще направя. Както винаги съм. И ще продължавам. Свикнах да не мисля за това дали и кой оценява каквото правя, стига да смятам, че е правилно. Само че един не стига. Двама също. Роси го е казала достатъчно добре…
Имам много въпроси, но по-добре да не ги задавам сега. Имам и много други неща за казване. Още свети пред очите ми червената табелка DND. Дали няма да ми писне да бъда прагматичен и ще си бъда пак аз? На пръв поглед наивен и детински, ама пък поне искрен и истински.
Иначе днес не беше от най-веселите дни. Учих малко по СДП. Не успях да намеря Магда във ФМИ за да се разберем за освобождаването от писмен. Все пак на списъка пишеше осв.. Не е проблем да отида утре, но щом не се налага предпочитам да гледам снега от стаята.
Между другото, заучаването на шаблони е глупава работа. Няма да я върша. Поне не механично и наизуст.
Измих си фризбито.
В първия ден от сесията реших преди ученето да усетя малко от свободата (едномесечен отпуск…). Слязох до центъра, но не се мотах по магазините. Вместо това прекарах два часа и малко в смакмедия да си видя старите колеги. Там много неща са се променили, но всички са си наред. Сирма си е все така усмихната и готова да говори за филми и ФМИ. Валя е на нещо като диета. Не мисля, че и трябва, но жена е все пак… А София… Тя си е тя. Разказа ми за ходенето им до Белград за R.E.M. Как ми се ходи и на мен пак на концерт. Само че не на метъл банда. R.E.M. биха били перфектни… Докато бях там заваля сняг.
Вечерта най-после гледах Duende. Тятяна Лолова беше перфектна. И секси :) Не съм убеден, че знам какво точно е дуенде, но знам че пиесата ми даде малко от него…
Приятно е да се разхождаш докато вали. Поне на мен ми беше.
А сега малко ме боли глава. Може би защото почти не съм пипал компютър днес. За сесията ще трябва да посвикна.
Сега да извадя от стека на деня това-онова.
Припомних си една незабравима вечер. Даваха доста оразян запис на бгрок концерта по телевизията.
Започнах да чета що-годе сериозно по ДМ. Взех от Мишака конспекта и прочетох доста неща.
Пак ме занимаваха с мрежата. Или по-скоро аз занимавах за мрежата разни приятни колежки. Е, имаше и страшни разговори с едри и навъсени колеги, но те не са интересни.
Преядохме в китайския на Славянска беседа с Евгени, Делян и Ива. Много рядко се чувствам приятно в компанията на човек, който се смее така – почти истерично.
Половината ден мина както и предишния във ФМИ. Този път чакахме да си защитаваме проекта по Мрежова Сигурност. Формално Maniax нямаше нужда да ни взема точки защото това, което искаше го нямаше в условието. Е, иначе си беше напълно прав човека. Честно казано проектът си беше малко отбий номер (много мразя така, но се случва, нали?) – скалъпен за две-три вечери писане по съвсем малко. Обещавам най-тържествено, че ще оправя каквото трябва и ще го кача някъде.
Стекът не е съвсем празен, но за моите глупост и опит за нахълтване където не трябва, точно когато ми беше дадено да разбера, че не е подходящия момент – друг път….
Снощи заспах рано. Помогна ми дългия горещ душ. Даже за малко се унесох в банята и се хързулнах, но съм добре – само малко при седене наболява. Легнах си уж да почета, но в един момент се усетих, че съм задрямал и си оставих книгата до леглото. Забравих обаче да се хоризонтирам и по думите на Евгени съм го направил чак няколко часа по-късно.
Събудих се както всеки ден напоследък – десет минути преди да ми звънне телефона. Усетих, че се усмихвам. Написах предната писаница и се отправих към ФМИ. Цяял ден първокурсниците (какво имат всички против да им казвам малките?) имаха практикум и трябваше да ги изпитваме. Уж. Всичко се проточваше мноого, но бяхме в една стая аз, Евгени и Сашо и поне мъничко си се полигавихме, а Евгени си беше и доста страшен. И неумолим. Между другото си казах няколко добри думи с баща ми и с Деница и времето мина бързо. От 8 и половина до 5 и половина.
Наредихме се на опашката в Зимния за кънки. За съжаление точно пред нас излезе едрата жена от касат и се провикна: Няма смисъл да чакате. Останаха само 36-и, 41-ви и 46-и номер кънки . Със Сашо, Лили и Евгени се наложи да ходим у нас да пием бира. По-скоро две май. Сега има шанс да се замъкнем да слушаме Сигнал. В Маската.
Днес бях в доста добро настроение. Сложните за измисляне мисли от снощи бяха отлежали и отново се зарадвах на мен си, че успявам да не си слагам из сърцето неща, на които не им е мястото там. Е, не винаги успявам, разбира се….