Category: аз

аз

малък сън

Не очаквах, че снощи ще успея да заспя толкова лесно. Сигурно просто бях уморен. Не очаквах и че ще сънувам нещо приятно.

Разхождах се по крайбрежна алея по залез слънце. Небето беше бледо-оранжаво, чуваха се чайки някъде наоколо. Нямаше хора. Бях обут със сандали и водех с мен приказливо три-четири годишно момченце, което се усмихаше както само децата могат. Сигурен съм, че и аз съм се усмихнал насън.

Спах много дълго и спокойно. И сега ми е леко и спокойно. Видях текста на една песен, която и аз си пуснах снощи. Отново се усмихнах. Този път не знам защо…

разказвам

сърца

Днес противно на моите собствени очаквания успях да реша някоя задача по ДМ. Даже четох и малко теория…

Е, не може цял ден да се занимавам с глупости и досега бяхме в Клубът (aka сърцата :) ) с Хрис, Лина и Асен. Много весело беше. Точно накрая на този ден ми трябваше да се посмея и да си прекарам весело.

Иначе осъзнах поредните едно две неща и дано да не греша. Впрочем дано да греша, но това е хем малко вероятно, хем друга тема. :)
Може да съм наивен и глуповат, но съм поне мъничко схватлив…

посвещавам

за тях

«Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува.»

«Имаше едно време един малък принц, който живееше на една планета, мъничко по-голяма от него, и който имаше нужда от един приятел…» За ония, които не разбират живота, това би изглеждало много по-истинско.

За тези, на които все още стомасите им се свиват понякога.
За силните и странни същества.
За тази, която е целунала малкия принц.
За всички, които все пак са летели преди да се върнат на земята.
За тези, които ценят истинските неща…

аз

като на живо

Тази нощ у нас имаше нещо като следизпитно купонче. Не бях в никакъв случай негов инициатор, но се явявах нещо като домакин. Музиката беше много добра. Хората бяха весели. Аз май не пих нито капка алкохол. Успях да видя Иво Рисков. С някои хора не намерих какво да си кажа. Мотаха се разни полуголи жени насам натам. После си се облякоха. Коридора се оказа невероятно място за игра на фризби. Но на мен нещо мъничко ми липсваше. Исках то да бъде тук.

Весо и Мишака свириха на китара.

Някой ми открадна сърцето ти,
което плачеше нощем на сън
увяхна нещо вътре в тебе,
не поглеждаш дори навън.
Ще оставиш ли това,
за което си мечтал
и с години си се борил
път, по който си вървял?

Някой ден сърцето
ще поиска това,
което ти си му отнемал,
без дори да си разбрал.

Някой ден сърцето
ще те съди за това,
затова че много си го лъгал

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги остваш сам.

Life is bigger
It’s bigger than you
And you are not me
The lengths that I will go to
The distance in your eyes
Oh no I’ve said too much
I set it up

That’s me in the corner
That’s me in the spotlight
Losing my religion
Trying to keep up with you
And I don’t know if I can do it
Oh no I’ve said too much
I haven’t said enough
I thought that I heard you laughing
I thought that I heard you sing
I think I thought I saw you try

Every whisper
Of every waking hour I’m
Choosing my confessions
Trying to keep an eye on you
Like a hurt lost and blinded fool
Oh no I’ve said too much
I set it up

Consider this
The hint of the century
Consider this
The slip that brought me
To my knees failed
What if all these fantasies
Come flailing around
Now I’ve said too much
I thought that I heard you laughing
I thought that I heard you sing
I think I thought I saw you try

But that was just a dream
That was just a dream

Нямам какво повече да кажа. Късно е и без това за празни приказки. R.E.M. и Милена. Китара. Поглед в нищото. И една мисъл…

аз

спокоен ден

Днес всичко беше спокойно и ненатоварващо. Даже опитите ми за учене по СДП и ДМ. Цял ден си бях у нас. Свърших малко стари задължения по разни сайтчета. Слушах много музика. Ретрорадио, радио 1, ми-ла голд, стар хубав диск с много тангра, фсб и сигнал, много рок вечерта и какво ли още не друго през деня. Почти не съм си говорил с никого, освен с Мишо и Евгени. Като изключим един гастрономически разговор в icq, няколко смс-а сутринта относно даването на фризбито ми името Кънчо и кратичко засичане на Хрис преди лягане.