Не обичам „празници“ като днешния. Не ми се обяснява защо. А, че тази година е по-невесел от обикновено няма спор.
Опитах в страшно хубавото време да се разходя по центъра.
Дано всички с разни балони из ръце да са весели.
Сега карам на Hole.
Малко уча.
Пиша доста (код разбира се).
Критичен съм из разни пощенски списъци.
А след малко ще отскоча да гледам Казабланка в Одеон.
Category: аз
Набързо само да блогна преди ядене и голямо спане.
Два-три дни карах без icq, почти без нет. Май пак не учих колкото трябваше, но поне останах малко насаме със себе си. Особено по време да двата едночасови душа. Единият от които в 4 и половина тази сутрин. Снощи не спах заради дискретната. Днес седях десет часа във ФМИ, докато се добера до Манев, който пък беше доста благоразположен и весел през целия ден и всичко мина бързо и приятно. Даже мислех да пием бира тази вечер, но май нямам сили.
Трябва здраво разсейване докато учи човек. Снощи страшно много глупости изприказвах на Мишо и Евгени. И ми беше приятно. И днес всичко мина добре. Сигурно това е тактиката…
Categories
чак тогава…
Точно след онзи разговор разбрах колко месеци преди това съм говорил наизуст. И колко месеци преди това съм си мислел, че чувствам неща, които говоря. И разбрах как за няколко седмици съм бил наистина откровен. Наистина. Даже повече отколкото очаквах. Не бях този, когото много хора познаваха. Бях малко по-друг, такъв, какъвто даже аз до голяма степен не се познавах.
Съмнява ме всичко това да е за добро. Но няма смисъл да съжалявам. Ще се опитам да си направя изводите и да съм си такъв какъвто съм си. Ако дори аз не успея да свикна да живея със себе си чак тогава ще трябва да опитам да „ремонтирам това отвътре
“.
В близките десетина дни ми трябва да не нарушавам обещания (главно към мен си).
Sometimes I need some time…on my own
Sometimes I need some time…all alone
Everybody needs some time…on their own
П.П.
Честит рожден ден :)
Много странни два дена бяха.
В понеделник свърших малко работа по центъра, почетох следобяд и стана време за едно спешно събрание за мрежата. Е, за разлика от предишното – това не свърши в О!Шипка. Някакъв тип си сменя IP-то на твърде често и поради сериозната липса на managed switch-ове целият сегмент отива по дяволите. Особено, ако си сложи IP-то на един от vpn сървърите. За радост колегите мрежори са го идентифицирали някак и даже се оказа в моя блок. Не го беше правил нарочно. Това разбира се не го извинява, но се надявам просто да не се повтаря. Ще има по-сериозни разговори тогава :) (уф, как не ме бива за тези „по-сериозни
“ разгвори…). След събранието минах да видя един младежки купон на осмия етаж. Как не ми понасят такива мероприятия… Доста бързо си слязох в стаята. Много отдавна я няма вече тръпката. Преди лягане почетох малко от „Малкия принц
“ на Деница. Обичам да чета на някого. Спомням си как веднъж с Филип пътувахме за София и му четох от една книжка на Дъглас Адамс (която той още не ми е върнал!) за Дърк Джентли. Трудно може да се замени усещането от изсъхналото гърло и правещия се на заспал слушател. Или правещият се на слушащ слушател.
Времето около обяд във вторник мина в картофена крем супа в О!Шипка, малко чужда маруля и неприятни ФМИ истории. Още не знам дали съм го взел онзи изпит… После Мишака се върна, което поне малко помогна да почета по ДМ. Доказахме Дейкстра и стана време да ходя на театър. За Експериментална зона: бял квадрат на бяло поле ще пиша някой друг път. Засега стига това, че беше леко разтърсващо и даващо немалко теми за размисъл, и не чак толкова стряскащо. Късната вечер мина в един необходим разговор, след който се чувствам по-спокоен и облекчен. Опознах още малко себе си. Имам още много да опознавам. Разбрах колко често говоря наизуст и през това време си въобразявам, че това чувствам. Дано не е било за нечия чужда сметка. Зарадвах се, че успявам да приема някои неща каквито са. И даже да им се усмихвам… Май точно заради това ще си остана дете повече отколкото трябва. И е спорно дали искам да се променя. Но ще видим…
Спах дълго и спокойно и не помня какво сънувах. На сутринта ми се изсипаха една камара хора на главата защото от снощи smeagol е бил помолен да не пуска хора с несъответстващи на MAC-а им IP адрес. И тези, които си бяха сменяли мрежовата карта или си бяха играли с конфигурацията нямаха интернет… Имаше и още един-два мрежорски проблема, но тях ги оставих за по-късно. През деня уж четох доста.
Сега слушам музика. Чисто нов плейлист. Един стар албум на Король и шуть, малко Nightwish от Сашо, Americana на The Offspring, The Tarantino Collection, Figure Number Five на Soilwork, Brave New World на Iron Maiden и Burn In Hell на Dimmu. И малко водка със сок от грейпфрут за приспиване…
Дойде. Гледахме Closer. Тръгна си. Общо един час и петдесет и пет минути. По бялата ми тениска има пресни следи от мандарина.