Category: аз

Снощи като се прибрах ме чакаше изненада:

Вчера Мишо и Шефа са ни донесли нова стая, за което им дължа едно голямо благодаря (дали благодарността да не бъде изразена в прилично количество пенлива течност?).
Сега в стаята е доста по-просторно, а аз спя на първия етаж. Наредили са ни пред компютрите като аптекарски шишета, което малко не ми харесва, защото искам да съм си в ъгъла, но ще го измислим.

Сега пък може перфектно да се гледат филми от леглото. От всички легла всъщност.

Такаааа… Освободихме място. Остава само да си намерим джаги за да го запълним…

Лекцията php security пак пропадна, но това май си имаше хубавите страни. Хем София не успя да я пропусне, хем свършихме мрежовата(доста приятна лекция за инжектиране на SQL) по-раничко и имахме повече време за ИББ :)
Пак бяха запазили три маси и пак в общи линии бяха пълни. Реших да проверя старата поговорка Клин клин избива и в името на добруването на гърлото ми пих доста бира с лимон (аз не вярвах, че това става за пиене, но уви). И се получи. Сега гърлото ми има леко розов цвят (не като преди – половината бяло, другата половина гъстовиненочервено), като на бебешко дупенце (на допир не го знам как е…). Защо обаче по дяволите не се сетих да пия бира още предните вечери… Е, опитът учи. Ще го знам да друг път. За снощното ми скорострелно оздравяване определено принос има и сервитьора. След първата бира другите ги носеше по инерция. Заслужи си бакшиша. За пореден път.

Всяка жаба да си знае гьола. Струва ми се, че лека-полека започвам да се намествам в моя. Бях забегнал за малко.

П.П. Май пак се връщам към много-в-скоби-стила. Харесва ми.
П.П.П. В Кривото готвят твърде добре. В белия списък са вече и спагетите (първите в списъка), салата от моркови със зехтин (има доста солиден лимонен материал в нея за бирата/виното) и пържените картофи (истински са!)

Хей. Първа пролет.
Един ден белязан от неочаквано добро настроение.
И от Бари Уайт.
И от Obsession. Изпитвам странни симпатии към тази песен. Още от онова лято преди да дойда в София. От онова лято, в което пишех код по цяла нощ, а през деня играех баскетбол и се шляех.
И от многото изядени банани, шоколад и бисквити.
И от целебния x-it, който направи чудеса с настинката ми. Не си спомням, кой ми даде да ги пробвам за пръв път, но имам да го черпя бира(или ако и той/тя е настинал – ром, чай, сладко от смокини, whatever).
И от тъпата документация на libevent, лесно намерените бъгове в чата и чуденията какви магии прави gcc като генерира кода за switch (понякога двоично търсене?).
И от топлите думи с близки хора. В icq и извън него.
И от 12-те точки на първото контролно по ЧМ. Никак не очаквах толква…
И от функциите от по-висок ред…
И от една icq изненада.
И от що-годе продуктивно събрание на УС в Алебната, акомпанирано от малко ром и чай.
И от работеща връзка моят фотоапарат< =>gentoo-то у нас.
И от малко колебания за уикенда.
И от малко спомени…

Още не съм свободен, но успявам да не го показвам и пред себе си.

Its just one of those days
When you don’t wanna wake up
Everything is fucked
Everybody sux
You don’t really know why
But you want justify
Rippin’ someone’s head off

Май съм настинал. Сутринта станах трудно. После (за втори път последната седмица) се бях заблеял някъде и маршрутката мина пред мен. На работа направих малък компромис с нормализацията на базата ми (впрочем идеята не беше никак лоша…). Във ФМИ не успях да намеря Магда, за да провери дали ме има в едни протоколи. Също така на второ поредно контролно по ЧМ ми се пада най-шибаната задача. Таман се бях нагласил после да си чета спокойно feed-овете, когато ми се отвори друга работа и така си и стоят (май няма да ги бъде тази вечер). На мрежова вечерта пък бях ужасно заспал и неадекватен. Хрис не носеше шоколад. По едно време се чу странен шум и грохот. Не знам от какво бяха. Не разказаха нищо за най-интересната за мен част от perl security: poison null byte. След лекцията се изстрелях бързо накъм студентски за да оправя една мрежа. Кабелът, който беше останал на Мартин разбира се беше твъърде къс, а новият още не е дошъл. Горките от 601. От колко време чакат… Сега като се гледам мисля, че за втори път ще пропусна Seattle Night в Маската. Трябва ми само един предълъг горещ душ и после някаква супичка в О!Шипка долу. Впрочем трябват ми доста повече неща, но наскоро за пореден път се убедих, че алчността почти винаги води до загуба и на малкото, което човек има. За радост ни пуснаха топлата вода и се надявам, че след като изляза от банята О!Шипка още ще си бъде на мястото. Тази вечер нямам право да мечтая за повече.

П.П. (02ч:16м) Топлата вода спря докато се къпех. Тръгна пак след 15 минути. После в О!Шипка се натъкнах на част от УС на мрежата (Добрев, Ицаци и Дени), Недялков и Наков. Вече бяха на няколко бири и ми напълниха главата с глупости… И с поканата за спешно събрание утре вечерта. Шкембето беше хладко въпреки, че ги помолих най-учтиво да е горещо. Коя ли е вълшебната думичка? Не е моля. Трябва да се науча да вдигам скандали по заведенията.