Вечерта на първи юни се прибрах спокоен у нас, седнах на компютъра, но… монитора не пожела да проработи. Мишо и Евгени си пишеха някакви проекти, така че завърших детския празник с детска книжка и в леглото.
Вчера гонихме цял ден разни ватърно-мелничави проблеми на работа и нямах време да се обърна почти. Прибрах се по никое време, с почти никакви сили, но пък с удовлетворение от решените проблеми. В една от почивчиците от безбройните пускания на ab си попромених старото сайтче. Нов шрифт, доста повече title-и, някой и друг променен текст. За половин час толкова…
Сега чета разни измишльотини на Магда. Никак не ми е приятно, но честно казано не искам Магда да изпонакъса моята група, а в понеделник имат контролно. Въпреки, че през този семестър разказах доста неща не по начина, който аз исках, смятам, че компромисът беше разумен. Глупав клас за дървета и „голяма честворка“ в замяна на малко заявка за мислене и макар и не толкова близка – среща с „истинския свят“. А и един кабел как ми се опъна преди малко… Ръждясал съм. Трябва да зачестя сеансите в локалната мрежа. Много дини… А колко и се търкалят мен и чакат да ги взема… Май пак почнах с оплакванията. Лека нощ.
