Онази вечер беше много топло. Ходихме на концерт на „Балканджи“. Беше много, много хубав, макар да чух твърде малко от него. После играхме фризби в парка. Да, знам, че понякога убивам духа на играта, ама ми се тичка.
Не се люлях. Седях горе на пързалката и ми беше топло. Не съм се люлял от средата на август. Предпоследният път, когато опитах, с Лина един чичко полицай учтиво ни изгони от уредите за люлеене. Седмица след това ми беше последния път.
Играх си с опадалите листа, докато чаках фризбито да стигне до .мен По-приятно беше отколкото да не си играя с тях. Да ме извиняват Bayer, Guibas и Sedgewick, ама не са прави:
Every leaf (NIL) is black.
Онези в понеделник вечер бяха в неописуемо топли пастелни цветове.