Сън: дълъг и неспокоен. Събуждане: 7:17. Поща, други източници на новини. Даже закуска. 9:30 – засилване към Червената къща за Локализация! Локализация!. Няколко незагубени часа. 14:00 – към Халбите за по бира. До вечерта – дупка, за която няма какво да се разказва.
19:30 – зала България: Cinema in ConcertoМузика. Истинска. Не бих си позлволил да слушам нещо подобно вкъщи. Кристален звук. Внушително. Усещането бе невероятно. Даже на няколко пъти се улових, че ако си затворя очите не виждам гарантираните ми напоследък сенки и образи. Оркестърът, Марко Теца, солистката на цигулка и невероятната певица успяха да ме накарат поне за миг наистина да не мисля за нищо. Успяха да ми върнат малко от времето за мечти. Такова каквото го имах преди месец.