Отново вали…
И аз съм отново за малко някъде там…
I never meant to cause you any sorrow
I never meant to cause you any pain
I only wanted to one time see you laughing
I only want to see you laughing in the purple rainPurple rain, purple rain
Purple rain, purple rain
Purple rain, purple rain…
And let me guide you to the purple rain
…
I only want to see you, only want to see you
In the purple rain
Prince – Purple Rain
Страшно отдавна не бях слушал System of a Down. С месеци. И то доста. По пощата си обаче получих ревю на новия им албум от vanwarp (един от авторите за epinions, чието мнение уважавам и рядко ме е подвеждал). Видях, че албума го има на едно познато на всички място и след малко премеждия с ftp-то си го свалих.
Много жив. Със запомнящите се мотивчета. Без прекалено врякане. Текстовете както винаги – не особено задълбочени, но не безмислени.
Влияе добре на настроението.
Мисля, че забравих да прочета ревюто. Сигурно е позитивно.
Доста неща исках да напиша тази вечер, но идеята за бледата светлина на монитора и усещането на зацапаните клавиши под пръстите бе лесно победена от Парфюмът и малко джаз в леглото…
Не бях слушал музика у нас с месеци.
През това време, обаче, слушах много музика.
» Балканджи. Четири пъти. Малко патриотизъм. Много чувство. Малко болка и носталгия. На живо.
» Tortilla Flat. Малко мйетъл? Не съм срещал натурален течен шоколад. Те приличат точно на него. Сладки, но не сладникави. Плътни (държа течния шоколад в хладилник). При определено настроение може би малко горчиви.
» Един петък. 2, може би 3 часа. Влязох в едно такси. Звучеше November Rain. Шофьорът усили звука. Може би докрай. Изтръпвах при всеки акорд.
» Друга нощ. Почти бях пред блока. Пред мен вървеше едно момиче. Пееше Without You. Не знам в какво състояние съм бил тогава, но ми се стори, че се справяше доста по-добре от Mariah Carey. Пееше силно. Тръгна към посолствата. Не свих веднага зад ъгъла. Постоях и я послушах още малко.
» Закъснявах за пракикума ми във ФМИ. Отново такси. One, Fear Of The Dark и I’ll Do Anything For Love. На касетка. Не ми се слизаше.
» Половината Brave New World след Черно Фередже. После Enter Sadman и Sad But True. Uriah Heep в таксито.
Днес боледувах у нас и слушах музика.
Музиката понякога ми действа. По-често тъжна, макар и весела. Но истинска.
Обичам понякога да ям сам в Дон Домат. Е този път нямах късмета. Поне не и сам. След три бири и пица се занесох във Fans да слушам Балканджи. Музиката беше невероятна. Компанията също. Даже беше и весело. Пенчев и Друмев искаха да ме елиминират като свидетел на нещо, което просто бях изтелепаствал. Доста от времето предългите и страшно развяващи се коси на Лина, едно непознато момиче и маниакс прекараха около лицето и устата ми, но май това беше част от тръпката :)
Балканджи могат да свирят. Могат и да пеят. И най-важното – искат да пеят. Искат да свирят. Даже сякаш повече отколкото ние искахме да слушаме. В най-добрия смисъл на този израз. Не знаете с каква неохота казаха: Това беше от нас за тази вечер. Изсвириха още една песен. След нея сами си отговориха на въпроса Искате ли още?. И още една песен. И после май забравиха да питат. Трябва да си купя дисковете. Всичко беше почти идеално. Като изключим, че бях от една страна мъртво уморен (малко сън-работа-училище-работа-пак училище-бира-%&#&%&№) и от друга от главата не ми излизаше глупостта на един добър приятел. Май си пропиля един голям шанс. И то пред очите ми. И аз изобщо не се усетих, че натам отиват нещата. Дано да знае какво прави. Май не бях добра компания тази вечер. Никак даже, но настроението на някои от останалите е компенсирало, надявам се. Все пак ще си легна много, много доволен.