Categories
гледам слушам чета

Моите книги, музика, филми

Не съм откривател на интересни книги. Имам приятели, които обаче са. Или по-вероятно те имат приятели, които са. Или още по-вероятно, имат приятели, които имат приятели…

Дори да открия нещо, рядко натрапвам вкуса си под формата на предложения. Главно поради чист мързел. Трябва да си спомня какво съм гледал, чел или слушал напоследък, да мисля дали е подходящо за съответния човек. Публичното споделяне ми е още по-трудно – отнема ми часове да синтезирам мнението си до приемливия обем от няколко изречения. За Дзифт и Светът е голям… се насилих, заради леко насилен патриотизъм.

Вместо да се тормозя с писане или мислене, просто ще ви пратя към три външни услуги, които ползвам за проследяване на събитията.

Музика

http://nikolay.bg/music води към профила ми в last.fm. Там може да видите последните слушани песни, любими (loved) и седемдесет и седем килограма статистика.

http://nikolay.bg/music/feed води към хранилка с любими песни, подредедени, обратно-хронологично, по време на влюбване.

Книги

http://nikolay.bg/books води към профила ми в Goodreads. Там може да видите кои книги чета и минимална и почти случайна извадка от тези, които съм чел. Ако се регистрирате, въвеждайте информация за българските издания на книгите. Моля!

http://nikolay.bg/books/feed пък води към хранилка с обновяванията на тема книги. Оценки, започнати, завършени.

Филми

http://nikolay.bg/movies води към списъка с оценени филми в IMDb. Системата за оценяване ми е манджа с грозде, така че не се вглеждайте в числата толкова. Заглавията, за сметка на това си заслужават, тъй като не гледам много филми.

http://nikolay.bg/movies/feed, напълно неочаквано, води към хранилка с горните филми.

Накрая

Навън е джунгла. Това е жалък опит за търсене на пътечка в нея.

Categories
слушам

Избрани песни от тазгодишния SXSW

За втора година Paul Ford описва в 6 думи и дава оценка на всяка свободно достъпна песен от музикалния фестивал при SXSW. Песните тази година са 1302, което означава само едно – няма да ги изслушам.

За радост, песните с най-високата оценка 5 са само 128, което означава много неща, но сред тях и, че мога да ги изслушам.

Свалянето на 27 песни на ръка не ми беше по вкуса, затова разделих адресите на mp3-ките на няколко списъка, според оценката им:

Какво да правим с тези списъци?

  • Ако ви се намира wget под ръка е лесно: wget -i 5
  • За хората без wget, но пък с curl: for i in `cat ../5`; do curl -O $i; done
  • Повечето download manager-и би трябвало да се справят. Ако не се справят, опитайте с html варианта на списъците, в който може да кажете download all.
Categories
слушам

Other bands play, Manowar kills!

ManowaR изпълняват българския химн по време на концерта си. Българска група, какво да я правиш.

Categories
слушам

съвпадение

На ИББ чух една песничка, чийто текст знаех много добре, но не знаех кой я изпълнява. На връщане към къщи много ми се дослушаха Maiden. След като се прибрах за малко да тръгна да им търся дискографията. И за малко да я намеря. Но ми дойде друга идея. Barry White. Третата песен ми звучеше познато. Онази от ИББ. Just the way you are.

I don’t want clever conversation
I don’t to work that hard
I just want some, someone to talk to
I want you just the way you are.

Categories
аз свят слушам

show must go on

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

из филма „Неочаквана ваканция“

Дъждът спря. Първи юни е. Да. Денят на детето. Дали да се чувствам поздравен? Дали детето в мен, което живее в един мъничък свой свят, не е мутирало в чудовище, криещо се зад миловидна усмивка? Дали ще разбера ако е така? Дали изобщо го има, или просто е плод една от тези лъжи, толкова често повтаряни, та са се превърнали в „истина“? Дали изобщо го е имало? Дали Чаплин е прав? Докога всичко е било непокварено и просто? Докога не е имало ключета, часовници и решетки на прозорците?

Дали въпросите без отговор са по-малко страшни от липсата на въпроси?

Днес ще бъде хубав ден.

Честит празник! На всички вас…