Снощи е починал Артър Кларк. Не съм от поколението, което е прекарало юношеството си в четене на фантастични романи, но още знам къде е одърпаната ми Одисея.
Дори да не намеря време да я прочета отново или да изгледам за първи път филма, със сигурност няма да се изпари любопитството ми към света.
6 replies on “R.I.P. Артър Кларк”
дълглас адамс, артър кларк…
боже
нека почива в мир душата му
Нека почива в мир
Много литературни съкровища ни останаха от сър Артър Кларк. Аз съм на 19 и обожавам романите му. Както Одисеята ,така и Рама – страхотни са и вдъхновяващи!
Един съвет – не прави грешката да гледаш филма. Не отричам, че е добър, но не може да се сравни с одисеята. Всъщност има два филма. По 2001 и 2010. Вторият е дори по-зле.
Всъщност е толкова объркан, колкото е объркан и Сталкер, където Шухарт са го издокарали един клечав и кльощав… :)
Поздрави, Краси.
Краси,
Подхождам с ниски очаквания към филмите по книги, които много харесвам. Заради това нямам нищо против Сталкер, Пътеводителя и други много оплюти от феновете.
Аз малко ще ти оспамя постинга, за което се извинявам предварително.
Ух…прощавай, грам не помня имена (особено след Силмарилион) но шефа на галактиката (дано не объркам името) Зейфод Бийблброкс във филма пак си има две глави, само дето главите се въртят, докато в книгата са една до друга…
Още веднъж съжалявам за спама и отклоняването от темата. Всъщност аз обожавам Артър Кларк. Ужасно ми стана като научих. Жалко, че когато избложих за неговата кончина един човек с инициали А.А. развали спокойствието…но не това е важно. Артър Кларк остави невероятно литературно богатство зад себе си. Като научих новината в няколко IM-а сложих снимка на Hal 9000.
Знаеш ли кое никога няма да ми излезе от главата. Една реплика се закрепи в съзнанието ми когато прочетох 2001 на английски. Това го казва Дейв Бауман:
My God, it’s full of stars!
Не знам дали съм прекалено фанатизиран или е нещо друго, но когато пиша или казвам тази реплика ме облива една вълничка – сещаш се – космите на гърба настръхват.
П.П. Между другото не знам дали греша или съм прав, но като гледам домейна niichavo.org, като гледам публикацията за смъртта на Артър Кларк…с теб сигурно имаме сходства в предпочитаната литература. Само дето за жалост не можах да намеря „Безсилните хора“ на Борис Стругацки преведена на Български.
П.П.2. Отново се извинявам за оспамването :)
Много жалко за Артър Кларк. Аз самият разбрах около час по-късно и ми стана супер кофти след като и последният от Големите Трима си отиде.
Аз съм сравнително нов фантаст, но представете си разочарованието ми, когато
тамън израстнал фен на Азимов разбрах, че е починал преди едва 5 години (тогава).