Вторник. 24-и май..
Както и миналата година на празника бях в ПМГ. Впрочем главно заради това изобщо се прибрах в Горна. Дори след всички катаклизми в това училище там някак си се чувствам като у дома си. Знам, че вече не е същото. И аз не съм същия, но местата, на които съм бил и мога и искам да се връщам понякога, не са много. Не искам да загубя и това.
Церемонията не беше по-различна от обикновено. Frienemy си имат наследници. Пяха „Under the Bridge“. Е, и „Клетва“, разбира се. Хубав випуск са ’05. Както и повечето останали :) За съжаление от тях ще познавам все по-малко и по-малко.
Пълен с положителни емоции след това реших да се разходя из града. Сам. Времето беше страхотно, улиците гъмжаха от усмихнати хора и особено от красиви млади търновки. Освен, че допринесоха за доброто ми настроение довяха и доста приятни спомени…
Разхождах се с часове. Четох в парка. Срещах стари познати. Ядох от най-вкусния крем-сладолед на земята (да, точно – от чичкото пред съвета). Даже и снимах малко.
Вкъщи ме чакаха ягоди с портокалов сок, легло и хубава книга.
Малко неща ми липсваха този ден. По-скоро хора…