Една година от първото ми блогване.
Твърде съм уморен да си правя равносметки, затова ще бъда кратък.
Прочетох отново всичко, което съм писал в блога. И в началото. И след малката промяна. Усмихвах се. Малко ме болеше на моменти. И после пак се усмихвах. И после пак ме…
Блогът ми даде много. И аз дадох много от себе си. И ще дам още. И той също ще ми даде.
2 replies on “и нека бъде…”
Здравей, Ники!
Честит Рожден Ден!
Аз да се изкажа компетентно по въпроса ;).
Първо да отбележа, че редовно отделям по мънико време да прочета какво ново си намерил за достатъчно важно, че да го материализираш тук. Общо взето интересно пишеш, но понякога си личи, че само на теб ти е ясно за какво става дума :). Естествено, в това няма нищо лошо, си мисля аз, защото такъв личен блог си има повече лични функции – може би да подреди човек мислите си, да ги остави да поотлежат, а след време да им се усмихва или да го натъжават… абе нещо като дневник, но не съвсем, защото могат да го четат всички.
Та може и нищо да не разбирам на места, но пък за сметка на това е винаги увлекателно:).
С две думи много добре става. Три бяха :).
Лека вечер и бъди все така себе си.
Благодаря.
И ще се постарая…