Ако сте пропуснали шума около скорошното излизане на WordPress 2.5, може да наваксате като първо се разходите из избрани новости в блога на WordPress, след това прочетете редовния обзор на Aaron Brazell за 10-те неща, които трябва да знаете за 2.5, а накрая вижте и последния screencast на Matt, отново в блога на WordPress.

Ако знаете как да си направите резервно копие на базата от данни, пробвайте 2.5 RC2 (също и на български).

(7)

Сутрешно блаженство

Начало на деня: аларма, snooze x 6, изцъкляне пред вече твърде късния час, свръхзвуково миене на зъби, изстрелване като коркова тапа към училище/офиса.

Не, благодаря.

Тествал съм ставането 15 минути преди излизане с години и това само ме е убедило, че има и по-добри начини за започване на деня.

„Пренавиването“ на алармата не ми помага да се наспя повече. Сънят, прекъсван от аларма, е като пиенето на бира с посещаване на тоалетната на всеки 200 милилитра – може да продължи вечно, без накрая да имаме чувството, че сме консумирали алкохол (спали, ако следите метафората).

Веднъж станал, раздвижването и чистия (или поне свежия) въздух могат да нанесат непоправими вреди на сънливостта ми. Най-простата гимнастика от началното училище върши чудесна работа без сложността от специални уреди и разходки до специализирани клубове. Най-ефективна е разгрявката на тераса, особено ако имате хубава гледка. На високо София губи циничния си вид от повърхността.

Разкършил рехавите си мускули, на сутрешен ред идва храната. Не мога да се съглася с хората, които пропускат закуската и ободряващия чай. Разбирам ги, че бързат и не са свикнали да се хранят след ставане, но повярвайте ми – не са прави. Какво по-вдъхновяващо има от филия с пушени гърди, 5-6 нарязани репички и втора филия със сладко от ягоди и сирене. Всичко това разбира се гарнирано с чай алпинист, обилно залято със синьото небе през прозореца и добре изстискано от всички хартийки и опаковки по масата. Ако имах повече време щях да снимам закуската, а не да я описвам толкова пространно.

Настроението може да дойде не само от храната. Готварската книга за мъже, както винаги е източник на разбираема мъдрост:

Добрите резултати при приготвянето на храната идват с доброто настроение, а доброто настроение не е постоянен спътник на човека. Добрата музика, обаче влияе върху настроението. Ето защо любимата мелодия ще окаже своето благотворно въздействие.

Моят сутрешен избор без капка колебание е сутрешната програма по Ретрорадио с Митко Павлов. Ако сте от моята партия и понякога ви обвиняват в тъповат хумор, то предаването е точно за вас. Сутрешната програма е източник на вечни бисери като: „имам тлъстички паласки, нуждая се от ласки“, „времето е в нас, ние сме във времето, както е казал поетът навремето“, „както казваше Цецо Мъглата: обещааавааам да съм верен до гроооб“. И още стотици други, които не съм си правил труда да записвам, а просто съм оставял да ме карат да се усмихвам.

Да посрещна хубавите и лошите неща, които ще ми предложи деня, с усмивка – това е целта на моята сутрешна програма.

R.I.P. Артър Кларк

Снощи е починал Артър Кларк. Не съм от поколението, което е прекарало юношеството си в четене на фантастични романи, но още знам къде е одърпаната ми Одисея.

Дори да не намеря време да я прочета отново или да изгледам за първи път филма, със сигурност няма да се изпари любопитството ми към света.

Памучен сняг

Снежинка

Снегът не закъсня – появи се само няколко часа след последната страница на Сняг. Орхан Памук разкрива какво се случва с главния герой още в средата на книгата и това я прави само по-интересна.

Помислете си колко от книгите бихте дочели, ако знаехте какво ще се случи в края.

Твърдата позиция

Имам едно много неприятно качество – успявам да се поставя на мястото на всички страни в един спор, успявам да видя и доброто и лошото във всяка идея. Няма да ви занимавам с проблемите, които ми е създала през годините тази „двуличност“, по-скоро искам да ви убедя, че твърдата позиция е събитие, от което всички страни биха имали полза.

Основният ми аргумент ще бъде Стефан. За сметка на това, че аз нямам вдъхновение да пиша за програмиране напоследък, той се грижи да го прави и заради мен. Последните му две писания: Кога да търсим нова професия? и Разбиране, сложност и мисъл предизвикаха очаквана реакция, къде относително обоснована, къде чисто емоционална от много негови (по)читатели. В тях не се се описват „за“ и „против“ неговата теза, напротив, Стефан излага доста силно неговите идеи почти игнорирайки другата страна. Не защото обратните аргументи не са важни или нямат смисъл, а просто защото той не вярва в тях.

Резултатът от на пръв поглед едностранчивото изложение е интересен:

  • Аз, подтикнат от описаното в началото си качество, дадох правото на другата страна да съществува изобщо;
  • Намериха се юнаци, които се опитаха да намерят аргументи срещу тезата му – нещо, което можеше и да не се случи, ако Стефан се беше погрижил да даде смислени аргументи „за“ и „против“;
  • Стефан се наложи да бъде юнак, който да защитава пламенно тезата си. Сигурен съм, че в търсенето на аргументите е затвърдил позицията си, защото последва нова публикация, с която успя да ме убеди по-лесно в това, което вярва.

Изводът от случката е прост: бъдете твърди в позицията си – така и вие и тези, които не са сългасни с вас ще излязат мислили и научили повече от спора.