Днес е деня на доброволеца. Малко е себично, но се чувствам добре точно на този ден.
Причината, е че за последните три дни:
Добавих празника и в wikipedia.
Себично, но щастливо…
Най-послед легнах да гледам Bowling for Columbine. На мен лично ми направи по-голямо впечатление от Farenheit 9/11, макар последния да ме накара да се замисля доста по-сериозно.
Мур не винаги е прав, но не е лоша идея да има повечко хора като него.
Две неща.
Първо. Днешният ден е може би единственият международен празник, чиято дата помня (осми март не се брои). Нека пием по бира за всички, които се борят срещу СПИН в останалото време на годината.
Второ, също и по важност:
Why 2004 was the year of the blog
Късна есен е, започва мързеливото време и докато все още има слънце цялата фирма бяхме замъкнати на Орешака. Кодовото название на на пътешествието беше team-building-а.
Петък работихме само до обяд. Късно следобед вече бяхме там – настанени в две много прилични къщички. На терсата ми даже имаше канапе. Не пропуснах, въпреки хладното време да полежа на спокойствие. Вечеряхме в една от безбройните местни механи. Вътре имаше чамове. Беше ни забранено да говорим за работа. Един ловешки приятел на Милен и Митко – Жоро Трупа ми задаваше провокативни футболни статистически въпроси. Жоро, Кольо и Марти снимаха ужасно много. Даже Милен си носеше и камерата и очаквам да има големи фото/видео хитове с на Милена смешната шакпа-калпак. Обратният път минахме пеша и приятният хлад се отрази адски добре на нечии замаяни глави.
В оставащите до към 4-5 сутринта часове осъзнах колко по-полезно и по-приятно може да бъде да водиш разговори на екзистенциални теми с по-възрастни от теб…
В събота станах късно. Разходихме се до Троянския манастир. За пореден (имам чувстото, че не за последен) видях скривалището на Васил Левски, на Жоро Canon-чето S45 се откачи от верижката и обектива(стискам палци да се оправи).
Следобедът не беше скучен. Марти и Милена бяха измислили разни весели (според някои даже детски игрички) за да ни забавляват. Милена се смя страшно много, а тези, които участвахме си прекарахме доста добре. Подхвърляхме си сувори яйца на далечни разстояния (които разбира се понякога ни се разпльокваха в ръцете), предавахме си мокра гъба в редичка (нямаше сухи), пукахме разни балони, разхождахме някой със завързани очи из къщата и гледахме каква ще му бъде реакцията след като го оставим сам(а). Отново снимаха много.
Вече мисля, че имам поне малка представа и за това как се чувстват децата на двадесет и пет-шест-седем години :)
Паднахме на футбол.
Вечерта пекохме пържоли и кюфтета. Пихме Captain Morgan (ей на това му казвам аз ром) и случайно разбрах, докато си седях на люлката пред едната къща, че никак не съм забравил текста на Can’t Let You Go.
Build-нахме team-а.
Изтървал съм Умберто Еко. Бил е в България събота и неделя и сега малко ме е яд. Но само малко.
Май няколко дена не съм блогвал. От понеделник до петък до известна степен ясно… Училище/работа, после яж, обиколи си околията да опънеш някой кабел, да се натъкнеш на някой ужааасно странен мрежови проблем (за него някой друг път), после си провери фиийдовете, форумите, хората в icq, ако имаш сили почети малко и в леглото.
Нямахме много занимания тази седмица и на работа се занимавахме все с интересни нещица. Оказвах морална подкрепа в борбата му срещу djb култа, също в писането му на мини уеб сървър с мини мод_пърл (само една-две бележки: с малко, тредове и ембеднат пърл бие апач по скорост в десетки пъти, е малко функционалността…). Аз започнах да си продължавам превода на wp, имах тест по мрежова сигурност и успях да си попрецакам гнома.
Краят на седмицата сякаш беше по-разнообразен от обикновено. Нещо като firefox 1.0 среща в петък прераснала в съвсем друга, по-мислоангажираща такава, нещо като събиране в нашата стая, което пък прерасна в поредното слушане от мен на radiohead. В събота контролно по сдп, нещо не бях разбрал, че можем да ползваме third-party историйки и се наложи да си пиша сам разни списъци, циклични, двойносвързани, стекове опашки… После Tais toi. Невероятно филмче. Гледахме го почти два пъти с дупка за the day after tomorrow (аа, няма линк за него), в която аз се разходих по блока да видя един switch и да дам ip на разни други, придружаван от мая и някаква нейна приятелка (всички много се радват когато отидеш да им оправяш мрежата и им отведеш жени – обръщат им повече внимание на тях и не ти се пречкат). Филмчето наистина си заслужава. Комедия. Френска. Американци подобно нещо, даже да си скъсат гъзовете не могат да направят. Ама наистина.
Събота нощ в backstage със safo. Тъпо, ама във fans нямаше места.
Сега ям хляб със сирене и имам много билков чай за пиене.