Сигнал успяха да ме накарат да не мисля за нищо. Свириха в Маската. Поне за малко ме откъснаха от нещото, в което живея. Инстинктите и чувствата ми се опитаха да ме върнат на няколко пъти, но мисля, че се справих с тях. Прекарах си твърде добре.
Добрата музика не е нещо особено вероятно.
Набързо за няколкото дни извън София.
Вторник минах през Кнежа. Много отдавна не бях виждал баба ми и дядо ми. Нахраниха ме твърде добре и ми дадоха много съвети за живота. Нали съм на 20… Не знам колко от тях ще последвам, но все пак съм им благодарен. Бяха простички, но ясни. Всичко може да бъде просто. Или по-скоро можеше, защото хората сякаш обичат всичко да бъде сложно.
Във влака за вкъщи ми се случи нещо хубаво. Младо семейство с две деца. На 5 и на 7. Настаниха се. Родителите извадиха букварче за по-голямата и тетрадка за по-малкия. Аз се опитвах да си чета лекциите по ДУПрил. Момчето не успяваше да напише 9. Все му излизаше огледално. И все врънкаше майка му да му покаже как точно става. Тя му показа. Момичето постоянно питаше баща си какво значи тази или онази дума в букварчето ѝ. И той и казваше. Изведнъж както си седях, станах и извадих Алиса от раницата си и попитах дали мога да почета малко на децата. Разрешиха ми. Малко повече от половин час. Родителите малко си отдъхнаха, а децата гледаха жадно, докато слушаха. Мисля, че нещо ми става. Това не е нормално, нали?
Повече от месец и половина не се бях прибирал вкъщи. Всичко беше топло. Въпреки, че точно това ми трябваше в главата ми все се въртяха неща, които не можех да изгоня. Не че исках, но нямам контрол над тях.
Вчера се разходих до Търново. За малко. Докато чаках в таксито момичето до мен се преглеждаше есето на тема: „Honesty is always the best policy
“. Каква ирония…
Уж трябваше да си пусна документите за книжката, но бях забравил снимката в София, а нямаше кога да си вадя нова. Е, пих бира с Дени и Мартина. После играхме малко фризби в двора на ПМГ. От учителите, които ми трябваха в училище нямаше почти никой. Добре, че поне Тишо беше там. Досаждах му през двата последни часа информатика и си тръгнахме. Не успяхме да си направим семинарчето със състезателите, което бяхме замислили.
Вече съм в София. Утре изпита не го виждам взет.
„Sometimes I’ve believed as many as six impossible things before breakfast.“
–Lewis Carroll
Свърших първата половина. Остана само да закуся…
Много странни два дена бяха.
В понеделник свърших малко работа по центъра, почетох следобяд и стана време за едно спешно събрание за мрежата. Е, за разлика от предишното – това не свърши в О!Шипка. Някакъв тип си сменя IP-то на твърде често и поради сериозната липса на managed switch-ове целият сегмент отива по дяволите. Особено, ако си сложи IP-то на един от vpn сървърите. За радост колегите мрежори са го идентифицирали някак и даже се оказа в моя блок. Не го беше правил нарочно. Това разбира се не го извинява, но се надявам просто да не се повтаря. Ще има по-сериозни разговори тогава :) (уф, как не ме бива за тези „по-сериозни
“ разгвори…). След събранието минах да видя един младежки купон на осмия етаж. Как не ми понасят такива мероприятия… Доста бързо си слязох в стаята. Много отдавна я няма вече тръпката. Преди лягане почетох малко от „Малкия принц
“ на Деница. Обичам да чета на някого. Спомням си как веднъж с Филип пътувахме за София и му четох от една книжка на Дъглас Адамс (която той още не ми е върнал!) за Дърк Джентли. Трудно може да се замени усещането от изсъхналото гърло и правещия се на заспал слушател. Или правещият се на слушащ слушател.
Времето около обяд във вторник мина в картофена крем супа в О!Шипка, малко чужда маруля и неприятни ФМИ истории. Още не знам дали съм го взел онзи изпит… После Мишака се върна, което поне малко помогна да почета по ДМ. Доказахме Дейкстра и стана време да ходя на театър. За Експериментална зона: бял квадрат на бяло поле ще пиша някой друг път. Засега стига това, че беше леко разтърсващо и даващо немалко теми за размисъл, и не чак толкова стряскащо. Късната вечер мина в един необходим разговор, след който се чувствам по-спокоен и облекчен. Опознах още малко себе си. Имам още много да опознавам. Разбрах колко често говоря наизуст и през това време си въобразявам, че това чувствам. Дано не е било за нечия чужда сметка. Зарадвах се, че успявам да приема някои неща каквито са. И даже да им се усмихвам… Май точно заради това ще си остана дете повече отколкото трябва. И е спорно дали искам да се променя. Но ще видим…
Спах дълго и спокойно и не помня какво сънувах. На сутринта ми се изсипаха една камара хора на главата защото от снощи smeagol е бил помолен да не пуска хора с несъответстващи на MAC-а им IP адрес. И тези, които си бяха сменяли мрежовата карта или си бяха играли с конфигурацията нямаха интернет… Имаше и още един-два мрежорски проблема, но тях ги оставих за по-късно. През деня уж четох доста.
Сега слушам музика. Чисто нов плейлист. Един стар албум на Король и шуть, малко Nightwish от Сашо, Americana на The Offspring, The Tarantino Collection, Figure Number Five на Soilwork, Brave New World на Iron Maiden и Burn In Hell на Dimmu. И малко водка със сок от грейпфрут за приспиване…
Какво прави човек, когато трябва да учи безинтересни неща?
Подредих. За пореден път не намерих решение за това къде да държа тоновете книжни материали, стари броеве на Capital Light, книги, разни разпечатани глупости, упражнения и бла-бла. Но поне изхвърлих разни стари такива. Не стига, че съм окупирал общото рафтче с книги, ами пак се оплаквам…
Между другото чистенето неимоверно много помага за събиране на мислите. Не само за неучене. Е не успях да си обясня къде точно са нечии мечти, дали са там където на мен ми се иска, дали понякога не е по-добре не човек да бъде там където са мечтите му, а мечтите да се покажат като истински джентълмени и да бъдат там, където е той/тя. Но нека не избързваме – човек се учи докато е жив. Ако все пак разбера нещо повече ще ви кажа :)
Двете бири пък помагат леко за приспиването след такъв ден. Особено в приятна компания.
П.П. Напоследък категорията ‘аз’ май доста набъбна. Светът и сметачите ще почакат малко. Не ми се пише сега за тях :)
Току що се прибрах от Общото събрание на Мрежата. Без много бой се предадох и сега съм в УС. Ще помагам с каквото мога, напук на тези, които ми звъняха преди малко, че не им работела мрежата (откъде са ми изкопали ноемра на телефона копелетета…) и за тези, които наистина го заслужават, търпеливи са и са готови също да помогнат. Единственото лошо е, че на обяд трябва да се ходи при разни нотариуси, булстати, банки и други време и нервиизяждащи места, хора и прочие.
Между другото понякога много обичам 24 часа да се изнижат за 5-6 :)