Пинг-понг

Животът ти трябва да е като игра на тенис на маса.

Запращаш любимото си топче към някого отсреща. Или към стена. Топчето може да се върне леко и ти удряш пак. Топчето може да се върне неспясяемо и колкото и бързо да скочиш не успяваш да го хванеш. Топчето може да се върне много фалцирано и посоката му хич да не е ясна. Топчето може и да не се върне.

Но ти не правиш така. Вкопчваш се за топчето. Държиш го на топло и сигурно в скута си. Страх те е без него. Страх те е, че ще е скучно да го връщаш до безкрай. Страх те, е че няма да може да го хванеш. Страх те е, че ще се върне твърде различно. Страх те е, че няма да се върне.

Един ден стискаш топчето твърде силно и то се чупи. Или по-лошо – забравяш го на дъното на чантата си, затрупано с ключове и касови бележки.

10 коментара по “Пинг-понг”:

  1. Живко

    Като пясъка, колкото повече го стискаме, толкова повече го изпускаме. Имаше такава мисъл, ако искаш да го задържиш трябва да го носиш с отворена ръка.

  2. Michel

    Добре казано…

  3. Марто

    Страхът подтиква към много неща, дори ограничаването на свободата на близките ти хора :|

  4. Калин

    Много красиво и изчистено е казано, мисля че всеки има какви изводи да си направи, след като прочете това.

  5. Дидо

    Силни думи, наистина.

    Казаното от @Живко също ми хареса като пример.

  6. Ники

    Трябваха ми 40 години, за да схвана ето тези простички неща. Браво на теб, че си успял по-рано. И че така добре си ги описал с аналогия.

    Щастието не е да притежаваш топче, щастието е играта с него…

  7. Стефан

    Страхотна метафора :) .. с известна доза динамика. По мои наблюдения случайте са само един и половина :) – да го получиш фалцирано или да си го държиш на скрито, което е едно от следствията на първия случай. Тъй че всичко започва от първия пропуск на първия фалц, тогава човек трябва да разбере че не той не може да играе, ами че ако топчето не се фалцираше играта нямаше да съществува, защото щеше да е скучна като тази без топче … а иначе топчета под път и над път :)

  8. гравитон

    Удоволствието за истинския играч, е в овладяването на колкото се може повече от безкрайното разнообразие движения на топчето и живота! А щастието: самата игра – живот!

  9. Боян Иванов

    Да, доста по-страшно е да го забравиш, отколкото да го счупиш. Забравата е най-страшното наказание

  10. FroZzen

    Много интересни мисли – не очаквах от Николай Бачийски, човекът-wordpress да има такъв философски блог :) Не че програмирането изключва философията, напротив. Поздравления!

    Само ше споделя, че общуването е като игра на пинг-понг – ако си твърд и безкомпромисен като стена, топчето винаги ще отскача от теб, ако си мек (или се усмихваш меко), то ще се задържа повече при теб. Ако пък си подвижен и жив като вода, то ще се носи по повърхността или ще потъва в теб, но ще има комуникация. Важното е да се усмихваме :-)

Твоят коментар