незабравено

Снощи откривата лекция по Мрежова Сигурност свърши бързо и слязох до центъра. Отнесох набързо каквото имах да нося. Беше към 8 и малко. По същото време, по което правех онези мои петъчни разходки. Опитах се да повторя изживяването. Влязох в книжарницата. Купих си две книжки в една – номер 24 и номер 25. Нямах си копие в София. А ми трябваше. Дали все пак не ми трябва нещо малко и глупаво? Не. Но идеята за него ми трябва. Отново както преди ядох в Тропс къща. Отново както преди… Само че този път светлините на града не ми даваха успокоението след уморителния ден. Липсваше ми свободата. Липсваха ми двата часа, в които не мислех почти за нищо, но дори за мен си изглеждах замислен. За съжаление снощи ги замених с два часа размисли и спомени. Спомних си за една специална петъчна разходка. Доста мълчалива, въпреки че не бях сам. И много истинска…

Сега осъзнах нещо, което сякаш винаги съм знаел. Думите рядко помагат. Ако нещо не може да се постигне без думи то рядко, много рядко може да се постигне с думи. Разговори. Или преговори. Е понякога забравям какво съм осъзнал и какво съм знаел…

Твоят коментар