show must go on

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

из филма „Неочаквана ваканция“

Дъждът спря. Първи юни е. Да. Денят на детето. Дали да се чувствам поздравен? Дали детето в мен, което живее в един мъничък свой свят, не е мутирало в чудовище, криещо се зад миловидна усмивка? Дали ще разбера ако е така? Дали изобщо го има, или просто е плод една от тези лъжи, толкова често повтаряни, та са се превърнали в „истина“? Дали изобщо го е имало? Дали Чаплин е прав? Докога всичко е било непокварено и просто? Докога не е имало ключета, часовници и решетки на прозорците?

Дали въпросите без отговор са по-малко страшни от липсата на въпроси?

Днес ще бъде хубав ден.

Честит празник! На всички вас…

1 коментар по “show must go on”:

  1. Xpucu

    Честит празник и на теб!

Твоят коментар