„A penny for your thoughts?“ При нормални обстоятелства отговорът би бил: „Не. Трябва да ти дам много, много повече ако наистина искаш да ги споделя.“ Онази вечер беше различно. „Няма нужда от penny. Готов съм и без него.“
Виновна бе Касиопея. Точно онова странно съзвездие. Краткото съзерцаване в ярките звезди във формата на криво W успя да ме накара да погледна на спомените си от малко по-друг ъгъл. Нямаше ги носталгията и усещането, че хубавите моменти са останали някъде там и няма да се повторят и че ни остава само да си спомняме за тях загледани някъде в нищото, с опрени на дланите глави.
Касиопея все още пази много мои красиви спомени.
Лилиите, хората, тишината, мислите. По-скоро хората.
Вече пази още един.
A penny saved is a penny earned.