уютен телеграф

Не се бях прибирал 40-тина часа в стаята. Но всичко по реда си.

Спах в Младост. В невероятно красива, просторна и скъпа къща. Но не беше уютно. Дори кристалите нещо-си-ровски, пластиката на паламуда, маймукната на nici и плюшената лъвица не можеха да я направят уютна. Евала на човека, който е постигнал всичко това с толкова много труд, но се надявам дори един ден да мога да си го позволя това не да се превърне и в моя идеал за дом.

Доброто ми настроение днес се дължеше до голяма степен на факта, че сутринта, още в леглото, гледах една серия на Мечо Пух (прасчо е най-великия шериф) по канал1 и после Кой е по-по-най. Обичам детски предавания. Всичко е прекалено истинско. И аз понякога на въпроса какъв ще станеш отговарям с ‘Да’…

Детското и закуската свършиха и аз си тръгнах. Стояхме с Данчо половин час в Книжен свят (докато го чаках май бях прекарал още толкова…). Взехме си по някоя книжка, направихме малко снимки из центъра, разходихме се, хапнахме в Дон Домат, минахме през е-кард да вземем Божидар, върнахме се в студград да запишем някой и друг диск и изпратих Данчо. Весело си прекарахме.

Минах през Хрис да ѝ открадна за малко един учебник, който даже вече успях да върна. Отдавна спрях да подценявам СДП-то при Магда.

Както казах май и преди – весел ден беше. Макар и преразказан в твърде телеграфен стил.

Твоят коментар