чисти, смели, сръчни

Ох, какъв ден. След снощните словесни лъкатушения по никое време на сутринта и даже до късно следобед не бях най-адекватния човек на земята. След това обаче, едно по едно нещата започнаха да си идват на мястото. И живинката се върна. И настроението… Вместо на тест по мрежова се разходих по центъра. По къс ръкав в дъжда, с торбичка череши в ръце. Послушах майка ми за черешите и не сбърках. Дойдоха ми много добре. Огромна група деца пееха химна около „Св. Седмочисленици“. Бяха страшно гръмогласни и който минеше спираше и се заслушваше. Някои, като мен даже и припяваха. Свежест. Свежест. Бързо и ефективно пролетно почистване на съзнанието ми.

В един момент реших да си намеря сладкарница. Изборът ми не беше от най-подходящите, но нейсе. Почетох и по едно време се появи Лили (Flash-овица, дано не се обижда от етикетчето :) ) и с нея слязох до Дондуков. После – на ИББ. Бобсън разказваше на всички един много весел виц за КГБ. Абе – весело както винаги.

Прибирането…С Хрис, Пенчев, Катя и Пейо – пеша. Дъжд. Бонбони за усмивки. Парк. Таралеж. Пазене на равновесие по релси. Охлюви. Метро. Иху-аху. И лека нощ, че денят пак се очертава тежък…

Твоят коментар