„детска“ люлка

На люлките човек може да научи много неща за живота, като такъв. И за себе си. И за света. Е, могат и да му се случат далеч по-прозаични неща.

Днес съвсем за мъничко отскочих дотам в двучасовата дупка между работата и планираното събрание на мрежата:

– Извинявайте, не мислите ли, че сте малко голям за тази люлка?
– Вие така ли мислите?
– От половин час ви гледам. Мисля си, че е направена само за деца — вижте как се клати.
– Тя се клати дори да се люлеят малки деца на нея. Не ми е за първи път. Издържала е и по-тежки от мен.
– И все пак не ви ли е срам? Такъв голям мъж, да се люлеете на детските люлки?
– Честно казано — не!
– В такъв случай това говори много лошо за вас.
– Щом така смятате…
– Хм…
– Приятен ден!

Понякога обичам да отговарям на въпроса с въпрос.

2 коментара по “„детска“ люлка”:

  1. Plinska

    Люлка… бих я определила като „Малкия Принц“ – за малки и големи – кой както я разбира и възприема, но със сигурност всеки има какво да научи от нея.
    люлките зад Свободния Университет (или бившия вече такъв?!) в Бургас ми бяха едно от любимите места там. свързвам ги с много приятни моменти. чакане, срещи, разноцветни хора. след морската градина те са едно от най-съкровените за мен места в Бургас. моите люлки!!! обичам да ги споделям с всички „новодошли“ в града, с всичките си приятели… обичам да ги споделям и неслучайно имам среща именно там през 2008 година ;D … нашите люлки!
    те са едно от малкото останали безплатни удоволствия, от които можеш да се възползваш навсякъде, където ги видиш. всякога!
    и са специални!
    какво значение има възрастта… полът… та нали всеки от нас се опитва някак си да съхрани детето в себе си и да го пуска на свобода от време на време… в такъв случай какво по-хубаво от една… дори и леко скърцаща/клатеща се люлка?!
    I admire you :)

  2. николай

    Понякога малко неща са по-хубави от една… точно такава люлка. За съжаление тя не може да замести някои други неща…

Твоят коментар