- меланхолията не е чак толкова лошо нещо, особено когато тъгата (обикновената и причина) се е превърнала просто в топка, представляваща стомаха ми. А и май съм леко пристрастен.
I’m dowsed in madness
Can’t lose this sadness
I can’t lose this sadness
- NightSongs. Сценарият да си призная ми се стори леко плосък. Но усещането, мамка му, усещането. И атмосферата. И актьорите. И близостта. Скочобърбънът е идеална добавка към леката меланхолия. Който беше – знае. Който не беше – не знам дали знае.
Няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
- Много е важно да имаш за какво да ставаш сутрин. По-скоро – много е важно да не нямаш за какво да ставаш сутрин. Няколко седмици, първата ми мисъл при звънването на телефона беше „За след колко време мога да го навия“. Поради непонятни за мен причини от понеделник насам това не се случва.
When you get to where you wanna go
And you know the things you wanna know
You’re smiling
When you said what you wanna say
And you know the way you wanna play, yeah
You’ll be so high you’ll be flying
- Рожденни дни. На повечето попадах почти случайно. Понеделник – Катя. Сряда – две половинки (и на двата се озовах почти случайно…). Четвъртък – Боги.
Happy birthday, dear [insert name here, you moron]!
- казабланка – няма значение колко е часа – обикновено е нощ. Онази вечер също беше нощ. По-скоро почти 3. Не съм от типа хора, които имат идоли. Рик може би се опитва да ме промени. Не вярвам да успее, но оценявам опитите му.
Yvonne: Where were you last night?
Rick: That’s so long ago, I don’t remember.
Yvonne: Will I see you tonight?
Rick: I never make plans that far ahead.
- косата ми расте за да си играят с нея. три пъти за два дни. повечето неочаквани. благодаря!
Let the sunshine
Let the sunshine in
- soundtrack – малко robbie williams, малко Милена, няколко откраднати/подарени песни!
бу!
2 replies on “бу”
Просто исках да споделя до известна степен пълното си съгласие. Грр. Това, разбира се, звучи двусмислено. Трябва по-често да пояснявам какво говоря – понякога се обърквам :) „известна степен“ се отнасяше към „споделя“.. и имах предвид, както виждането ти за NightSongs, така и за ставането сутрин – твоето усещане ми е до болка познато. За всичко останало – благодаря и аз. Караш ме да се усмихвам :)
P.S. Струва ми се, че е по-правилно да се каже ‘dowsed in madness’. Заблудата идва от онези лирико-подобни сайтове, които копират грешките си един от друг, вместо да ги отстраняват. Хм. И когато може, човек трябва да избира официалните версии… За Архив – тук например: http://archives-archive.com/ :)
Аз отзад напред: да, мноого по-правилно е dowsed. Дори само по простата причина, че изпълнителите са си решили да е така. Пък и с doze има прекалено дълбок (толкова прекалено, че аха и да го видя :) ) смисъл. Не, че искам да се оправдавам, но виж по кое време е писано – кой може да прави различно от i’m feeling lucky, copy, paste в десет сутринта!
А относно усмивките… в последните осем-девет месеца, не знам съдба ли беше или някакво подобно чудо ме събра с непривично за мен количество хора, които ме карат да се усмихвам. И после разни перковци търсели смисъла на живота! Пфу. Накратко: още една бутилка на стената…