Month: December 2005

Categories
гледам

стена

Вчера Дени ме води на кино.

Срещу стената
сцена от филма

Трудно ми е да кажа каквото и да било за филма. Обикновено в такива случаи ползвам цитати. За „Срещу стената“ не съм в състояние. Там ценното бяха погледите. Гледайте го!

Понеделник (2-ри януари), 20:45, Euro Cinema. програмата.
Ще се видим там.
Благодаря ви, че бяхте там!

Categories
посвещавам

поглед

Погледът ми надалеч достига
Искаш ли да дойдеш с мен до там

Преди време си правих глуповат нещо-като-социален ескперимент. Разхождах се по улиците на София и се опитвах да гледам хората в очите. Повечето, не повече от секунда след като осъзнаеха какво се случва, извръщаха поглед и бягаха от моя. С един от неповечето още сме приятели.

Предпочитам поглед пред думи. Причините са си мои. Трудно чета между редовете. Лесно поставям разни бонбони и пирони межу редовете. Често ми казват, че ме разбират. Срам ме е да ги помоля да ми обяснят какво разбират. Често не разбират. Аз също.

Подбни неща ми се случиха днес… Случвали са ми се много пъти преди това.

Погледът трудно лъже.

Categories
свят сметачи

ДМ в живия живот 0.

Има нещо фундаментално искрено в дискретната математика. А на подобни неща трябва да се обръща внимание:

The fundamental things apply
As time goes by

Това ще ми е нещо като рубрика, в която ще ви запознавам с дребнички моменти от взаимното съществуване на живота и дискретната математика. Тъй като сега нямам никак време ще загатна за първото псевдо-размишление само:

„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“

Джон Стайнбек

Глупости. Изходът на животът е чисто и просто една двоична функция – има два изхода – умираме щастливи, умираме нещастни. Ако Стайнбек беше прав щеше да… (това някой друг път и между другото приемам коментари и предложения, но лично, а не като коментар).

Categories
разказвам

насоки

Вкъщи нямам интернет. А обичам да пиша нощем. Рядко ми се ходи в клуб. Не вярвам скоро да пиша много. Е, кратките неща не мога да си/ви ги спестя.

  • Музиката много ми действа напоследък. И не само напоследък. Пък и май не само на мен.
  • в определени граници студът е състояние на духа. До преди ден-два упорито се разхождах с пролетно яке. И не ми беше студено. Топлината не идва от шубодебелината. Мдам, позна откъде идва.
  • Тичам, че трябва да кажа на някой и друг човек едно-две хубави неща.

Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги оставаш сам.

Categories
аз

бу

  • меланхолията не е чак толкова лошо нещо, особено когато тъгата (обикновената и причина) се е превърнала просто в топка, представляваща стомаха ми. А и май съм леко пристрастен.

I’m dowsed in madness
Can’t lose this sadness
I can’t lose this sadness

  • NightSongs. Сценарият да си призная ми се стори леко плосък. Но усещането, мамка му, усещането. И атмосферата. И актьорите. И близостта. Скочобърбънът е идеална добавка към леката меланхолия. Който беше – знае. Който не беше – не знам дали знае.

Няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.

  • Много е важно да имаш за какво да ставаш сутрин. По-скоро – много е важно да не нямаш за какво да ставаш сутрин. Няколко седмици, първата ми мисъл при звънването на телефона беше „За след колко време мога да го навия“. Поради непонятни за мен причини от понеделник насам това не се случва.

When you get to where you wanna go
And you know the things you wanna know
You’re smiling
When you said what you wanna say
And you know the way you wanna play, yeah
You’ll be so high you’ll be flying

  • Рожденни дни. На повечето попадах почти случайно. Понеделник – Катя. Сряда – две половинки (и на двата се озовах почти случайно…). Четвъртък – Боги.

Happy birthday, dear [insert name here, you moron]!

  • казабланка – няма значение колко е часа – обикновено е нощ. Онази вечер също беше нощ. По-скоро почти 3. Не съм от типа хора, които имат идоли. Рик може би се опитва да ме промени. Не вярвам да успее, но оценявам опитите му.

Yvonne: Where were you last night?
Rick: That’s so long ago, I don’t remember.
Yvonne: Will I see you tonight?
Rick: I never make plans that far ahead.

  • косата ми расте за да си играят с нея. три пъти за два дни. повечето неочаквани. благодаря!

Let the sunshine
Let the sunshine in

  • soundtrack – малко robbie williams, малко Милена, няколко откраднати/подарени песни!

бу!