Преди да заспя снощи, както правя често напоследък, почетох малко от книжката.
– Той умря.
– Пребили са го от бой?
– Не. Напротив – Голем отново помълча – Те са глупаци. Не му давали да чете и той умрял от глад.
След точката кротко затворих книгата и я оставих до леглото. Загасих лампата и не заспах. Имах много неща за преосмисляне.
На люлките човек може да научи много неща за живота, като такъв. И за себе си. И за света. Е, могат и да му се случат далеч по-прозаични неща.
Днес съвсем за мъничко отскочих дотам в двучасовата дупка между работата и планираното събрание на мрежата:
– Извинявайте, не мислите ли, че сте малко голям за тази люлка?
– Вие така ли мислите?
– От половин час ви гледам. Мисля си, че е направена само за деца — вижте как се клати.
– Тя се клати дори да се люлеят малки деца на нея. Не ми е за първи път. Издържала е и по-тежки от мен.
– И все пак не ви ли е срам? Такъв голям мъж, да се люлеете на детските люлки?
– Честно казано — не!
– В такъв случай това говори много лошо за вас.
– Щом така смятате…
– Хм…
– Приятен ден!
Понякога обичам да отговарям на въпроса с въпрос.
След лек пропуск на 1.5.1.2 ето и българска версия на последната (надявам се) стабилна версия от 1.5 клона на WordPress. Силно ви препоръчвам да ползвате 1.5.1.3 (дори и да не е на български), а не някоя друга, главно заради проблемчетата в сигурността, които имаха предните версии.
Нови са преводите на съобщения за грешки от базата от данни, съобщението за грешка при неинсталиран WordPress и няколко други дребни поправени низа.
Връзки към инсталационните архиви на българската версия:
Ако все пак предпочитате версия, която не е на български език – ето 1.5.1.3 на английски като zip и tar.gz.
Предложения и препоръки отново са добре дошли.