- erase and rewind – увлекателна, силна, но не само. След прочитане на последните редове съвсем спонтанно, несъзнателно и веднага, прелистваш, прелистваш, стигаш до първата страница и започваш книгата отново. Усещаш се когато автобусът вече е отминал.
- fill in the gaps – всяка една страница те кара да се замисляш за толкова много и често дълбоки неща, че самото четене се оказва една четвърт, една пета или даже по-малко от цялото време отделено на книгата. Накратко – чете се бавно. И вероятно е дебела. Но все пак в един момент я прочиташ. Може да не е от първия път. Междувременно прочиташ много други книги. Въздъхваш с облекчение след края ѝ и се чувстваш малко по-мъдър.
- context switch – трудно ти е да се пренесеш от книгата в реалния свят. Обратното разбира се, никак не е трудно. Броят страници на книгата е обратнопропорционален на часовете сън в периода на прочитането ѝ. На коя спирка е правилно да слезеш за работа става твърде относително понятие. Тоалетната е наистина тихо, спокойно и удобно място за четене, нали? Книгата рядко е конвенционална/приключенска/увлекателна. Накратко: стълбове и хора по улиците, пазете се – идваме.
Month: June 2005
Снощи се върнах към позабравената петъчна вечерна разходка. Из центъра. Сам. Измъкнах се от дългите ръце на малките, тъмни и леко мистични улички точно навреме за макаронена салата и малка пица в Торонто преди да затворят. Вечерта не послушах един приятелски съвет и не си легнах, когато му беше времето. Вместо това си облякох нещо топло и гледах отново Небеса. Още си спомням кристално ясно първия ми досег с този филм. Снощи не беше много по-различно.
Доста по-късно умората си каза думата и на средата на „Прасчо“ се събудих с глава върху клавиатурата…
Има нещо в такива вечери. Не е нещо много хубаво. Сякаш не е и нещо лошо. Обичам ги. Обичам смесицата между почти мъртвешко спокойствие и влудяваща тръпка. Нещо пристрастяващо е…
Categories
чисти, смели, сръчни
Ох, какъв ден. След снощните словесни лъкатушения по никое време на сутринта и даже до късно следобед не бях най-адекватния човек на земята. След това обаче, едно по едно нещата започнаха да си идват на мястото. И живинката се върна. И настроението… Вместо на тест по мрежова се разходих по центъра. По къс ръкав в дъжда, с торбичка череши в ръце. Послушах майка ми за черешите и не сбърках. Дойдоха ми много добре. Огромна група деца пееха химна около „Св. Седмочисленици“. Бяха страшно гръмогласни и който минеше спираше и се заслушваше. Някои, като мен даже и припяваха. Свежест. Свежест. Бързо и ефективно пролетно почистване на съзнанието ми.
В един момент реших да си намеря сладкарница. Изборът ми не беше от най-подходящите, но нейсе. Почетох и по едно време се появи Лили (Flash-овица, дано не се обижда от етикетчето :) ) и с нея слязох до Дондуков. После – на ИББ. Бобсън разказваше на всички един много весел виц за КГБ. Абе – весело както винаги.
Прибирането…С Хрис, Пенчев, Катя и Пейо – пеша. Дъжд. Бонбони за усмивки. Парк. Таралеж. Пазене на равновесие по релси. Охлюви. Метро. Иху-аху. И лека нощ, че денят пак се очертава тежък…
Categories
ако
Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито,
и бедата със смях да презреш;
ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил,
и когато те мразят – без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;
ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си – да бъдеш все тъй ненадвит,
да обичаш ти всички приятели свои по братски,
без да имаш сред тях фаворит;ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар;
ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-жалко
ти мечтите си в свой господар;
ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант,
ако можеш бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант;ако ти си дочакал триумфа, след много провали,
и дочуваш все още на своята смелост гласа,
ако ти си могъл да запазиш главата си цяла
(а пък тези край тебе не са) –
о тогава царе, богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти сине мой, мъж.
1895, Ръдиърд Киплинг
Categories
нищо повече
Днес на връщане от работа си купих кутия сладолед. Знаех, че в хладилника имаше шоколад. Нямах настроение за нищо. Половината сладолед остана. Хладилникът ни не умее да замразява. Не исках да се топи… Но се стопи. Лежах и си слушах точно онова албумче на Король и Шут. Просто ей така, лежах и си слушах… И не се опитвах да не мисля за нищо. И без това нямаше да се получи.
Не мисля, че скромните ми усилия всичко да си бъде почти постарому, почти като през онзи безоблачен декември, са отишли напразно. Може би се лъжа, но не бяха само мои.
Не очаквам нищо повече от тази малка утопия. Нищо повече от онова спокойствие и разбирателство. Наистина нищо повече. Макар и това да е много…
Така и не научих имената на песните им. И никога не прочетох текстовете им. Чиста музика, отделни дочути фрази, тембър на гласа. Достатъчно ми е.